Промените в климата застрашават реколтата от кайсии в България

През последните години климатичните промени оказват все по-сериозно влияние върху отглеждането на кайсии в България. Според експерти по метеорология от НИМХ, измененията в климата водят до по-топли зими, които прекъсват естествения период на покой на кайсиевите дървета, и ги правят по-уязвими към късните пролетни мразове.

"Кайсията в целия регион е измръзнала на 100% - реколта няма да има никаква. Всичките плодни пъпки са замръзнали," съобщи Николай Колев, председател на съюза на Дунавските овощари в Русе.

Площите с кайсии в България са намалели драстично – от около 6000 хектара през 2000 г. до средно около 2500 хектара през последните години. Основните причини за това са именно климатичните промени и нестабилността, която те носят за производителите.

Анализ на данните за последните 20 години показва, че средно за всеки 10-годишен период в България се отбелязват 3 отлични, 4 средни, 3 слаби или изцяло провалени реколти на кайсии. Събитията от 2025 г. потвърждават тази статистика – февруарските студове с температури до -24°C, последвани от мразове в края на март и началото на април, нанесоха непоправими щети на кайсиевите насаждения в Североизточна България.

Ускореното затопляне нарушава естествения цикъл

Според проучване на специалистите от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ) към БАН, зимите в България са с около 0,6°C по-топли в новия климатичен период, като повишението на температурите протича с ускорени темпове през последното десетилетие.

Този факт води до недостиг на необходимите за много овощни видове студени единици. Кайсията има нужда от определен брой студени дни през зимата, за да влезе в дълбок покой, който ѝ позволява да издържи на ниски температури. Когато тази фаза се наруши от необичайно топли периоди, дърветата преждевременно излизат от покой и стават изключително чувствителни към последващи застудявания.

От събудена кайсия до измръзнала реколта

След като кайсията излезе от покой, пъпките понасят до –14°C, обясняват експертите. При поява на цвят, издръжливостта спада до около –6°C, а при отворени цветове – до –2 до –3°C. При формиране на завръзи повреди настъпват дори при –1°C.

Именно това се случи през 2025 г. в Русенско. Топлата зима и началото на пролетта събудиха трайните насаждения преждевременно, а последвалите застудявания през март и началото на април унищожиха цветовете и завръзите.

"Изключително ниските температури през последната седмица оказа пагубно влияние върху региона Русе-Силистра. На места температурите достигнаха до минус 24 градуса, при което голяма част от насажденията измръзват," допълни Колев в изявление за национална медия.

Решения и адаптация

Експертите препоръчват няколко подхода за адаптация към променящите се климатични условия:

1. Обновяване на сортовете с такива, които имат адекватни изисквания за топлина и студ по време на покоя, и по-добра студоустойчивост
2. Застраховки на продукцията срещу щети от измръзване
3. Адаптирани агротехнически практики, включително изкуствено задимяване и използване на отоплителни уреди или мощни вентилатори срещу пролетните мразове
4. Специализирани прогнози с използване на сателитен мониторинг и изкуствен интелект за по-точно предвиждане на рискови условия
5. По-тясно сътрудничество между производители и учени за по-ефективни стратегии за адаптация

Въпреки предизвикателствата, специалистите вярват, че с подходяща подкрепа за производителите, създаването на кайсиева овощна градина може да бъде добър модел за семеен бизнес, особено при сегашните по-ниски цени на земеделските земи и в селски райони с висока безработица.

Очаква се, че в следващите месеци Министерството на земеделието ще обсъди с браншовите организации възможността за допълнителна подкрепа при форсмажорни климатични щети, каквито се наблюдават през тази година.