Турският президент отчете успешно домакинство на форум на НАТО

Турция ще направи всичко необходимо, за да предотврати повторение на жестокостите от геноцида в Сребреница, съобщават от БГНЕС, позовавайки се на турската държавна Анадолска агенция.

Ангажимент към Балканите

След като председателства заседание на правителството в столицата Анкара, турският президент Реджеп Тайип Ердоган подчерта трайния ангажимент на страната си към региона. По думите му държавата ще продължи да работи за „стабилна и просперираща Босна и Херцеговина, в която хора с различна вяра, култура и етническа принадлежност живеят заедно в мир“.

Център на световната дипломация

В изказването си държавният глава коментира и срещата на върха на НАТО, която според разпространената информация се е провела на 7 и 8 юли в турската столица. Ердоган заяви, че с успешното домакинство на този исторически форум Анкара е повишила международната си видимост повече от всякога.

Той определи събитието като една от най-внимателно следените от медиите срещи на Алианса спрямо предишни формати, в които е участвал. Президентът допълни, че организацията е демонстрирала „цялото величие на дълбоко вкоренената държавна традиция на Турция“.

„В момент, когато старият ред е в реанимация, а новата система преживява родилни мъки, президентският комплекс се превърна в център на световната дипломация“, коментира още Ердоган пред министрите си.

Черната страница от 1995 година

Геноцидът в Сребреница остава най-мащабното масово убийство в Европа след Втората световна война. Престъпленията са извършени в рамките на няколко дни през юли 1995 година. Въпреки че през 1993 година Организацията на обединените нации обявява града за зона за сигурност, охранявана от контингент на нидерландските миротворци, сръбските сили успяват да го обсадят.

Екзекуциите са проведени от Армията на Република Сръбска под командването на генерал Ратко Младич, подпомагана от паравоенни формирования като единицата „Скорпиони“. Систематично са разделени и убити над 8 000 души, предимно мъже и момчета. Телата им са укрити в мрежа от масови гробове, чието разкопаване и идентифициране на жертвите продължава десетилетия по-късно.

Международният трибунал за бивша Югославия и Международният съд на ООН официално класифицират събитията като геноцид, а основните фигури зад клането излежават доживотни присъди. Днес идентифицираните жертви почиват в Мемориалния център в Поточари, а 11 юли се отбелязва като Международен ден за възпоменание.