Според ново изследване туморите на апендикса при милениалите са се увеличили четирикратно през последните години

Епидемията от рак на дебелото черво сред младите хора вече е във фокуса на много изследвания, но ново проучване показва, че има още един вид рак, който се разпространява дори по-бързо. Учени от американския университет "Вандербилт" установиха, че ракът на апендикса (апендицита) се увеличава драматично сред хората под 50-годишна възраст.

Изследването, публикувано в престижното научно списание Annals of Internal Medicine, разкрива, че милениалите, родени между 1981 и 1989 година, имат най-висок риск от развитие на този вид рак – четири пъти повече спрямо контролната група на родените между 1941 и 1949 година. За родените между 1976 и 1984 година (част от поколението X) рискът се оказва три пъти по-висок.

Въпреки значителното нарастване, ракът на апендикса остава изключително рядко заболяване, уточняват изследователите. Той засяга между 1 и 2 души на 1 милион годишно в САЩ, като сега вече един на всеки трима болни е под 50-годишна възраст.

"Това не е модел, който се ограничава само до рака на апендикса — наблюдаваме тази тенденция при множество видове рак в стомашно-чревния тракт", обяснява д-р Андреана Холоватий, професор по онкология в университета "Вандербилт" и водещ автор на изследването.

Учените не са наясно какво причинява по-честото разпространение на рака сред младите поколения, но предполагат, че това може да е свързано с променено "излагане на околната среда", което по-старите поколения не са изпитвали. Като значими фактори се посочват нездравословното хранене с ултраобработени храни, подсладени напитки, наличието на микропластмаса във водата и други съвременни фактори.

Ранните симптоми на рака на апендикса като подуване на корема и коремна болка често се приемат за проблеми с храносмилането. В много случаи заболяването се диагностицира едва когато лекарите отстранят апендикса, подозирайки възпаление.

Съществуват два основни вида рак от този вид: епителен, който засяга клетките на лигавицата на апендикса, и невроендокринен, който е резултат от растежа на невроендокринни тумори.

Една от особеностите на този вид рак е, че симптомите са неясни и често се припокриват с други стомашно-чревни или гинекологични заболявания. Специалистите подчертават, че пациентите могат да изпитват неспецифични симптоми като постоянна коремна болка, умора или необяснима загуба на тегло.

Ако се открие рано, пациентите имат между 67 и 97 процента вероятност да оцелеят повече от пет години. Но за тези, чийто рак се разпространи в други органи, процентът на преживяемост е значително по-нисък – под 50%.

Според д-р Холоватий са необходими повече данни за по-добро разбиране на заболяването, а това започва с по-голяма осведоменост и по-добра диагностика. Тъй като е по-рядко срещан от колоректалния рак, здравните специалисти и обществеността трябва да бъдат по-внимателни към потенциалните симптоми.