На 12 ноември програма „Хоризонт“ излъчи репортаж на кореспондента на държавното радио в Русе Ася Пенчева.

В него бе направен бърз обзор на текущата екологична обстановка предвид протестите за чист въздух и блокирането на Дунав мост. Бяха изредени редица промишлени производства, имащи своя „принос“ за влошеното положение и за основателните протестни действия на гражданите.

Наред с много си достойнства, в репортажа на БНР за пръв път чухме и глас отвътре, макар и модулиран, за да се прикрие неговата самоличност. Работник от завода за автомобилни части „Монтюпе“ застана пред микрофона и разказа за условията и практиките в предприятието.

Нека си го припомним с текст и звук:

– … Леярна е. Как да се работи вътре? Задимено е, има миризми.

– Не е ли вредно? 

– Вредно е. Има веществото амин, което е вредно. Металът като се взима дезоксидация, се ползва кумерал [вероятно става дума за Коверал (Koverall) – б.р.], който също мирише отвратително. Този кумерал се хвърля вътре в течния метал и той отделя пушеци, които излизат в халето. 

– Предпазни средства имате ли някакви? 

– Не. Само очила и [шумозаглушителни] антифони се ползват, но за дишането – не, не се ползват предпазни средства. 

– Вътре в завода Инспекция по труда идва ли на проверка? 

– Идва, да. Когато дойде Инспекция по труда, всичко се спира в завода.

– Как се спира? 

– Спира се работният процес. В смисъл, остават довършителни работи. Леярните се спират напълно. Спира се да се топи метал, спира се да се произвежда и се оставят само готовите отливки за производство. Това остава от производството. 

– Те предварително ли казват, че ще ходят на проверка? 

– Най-вероятно, не. Като дойдат, от портала на „Монтюпе“ не ги допускат вътре. Защото, като дойде проверка, тя минава през портала. И примерно им казват: „Изчакайте да дойде някой от „Човешки ресурси“ да ви посрещне вътре за проверката“. През това време се обаждат долу в халетата на началниците, спира се всичко. И се спира производството и остават довършителните обработки. Повечето хора в завода се разболяват от бронхит. Хронични заболявания повечето хора имат. Лятно време, понеже става много топло вътре в завода, което пак нали е извън закона – в смисъл, надвишава 50-градусова температура, и ние понеже работим на тази температура, за да не ни прилошава, ни дават по един айрян да не се обезсоляваме. 

– Как стои въпросът с тези въздуховоди, вентилационни клапи, които отваряли неправомерно и миризмата отивала към града? 

– Вентилационните шахти изсмукват мръсния въздух. Вътре в завода са осем карусела. Над всеки от тях има такъв вентилационен …, който изсмуква пушека. Този пушек се образува от течен алумин и ползват едни сърца, които се състоят от пясък, амин и някакви лепила-втвърдители. И, най-вероятно, оттам идва самата миризма. Тази вентилационна шахта го изсмуква. Минава през едни филтри, които представляват дунапрен, и излиза навън всичко. Те дори от РИОКОС [РИОСВ – б.р.] бяха сложили една станция, която замерваше. Само че тази станция като я сложиха, я сложиха на 20 метра от производствените халета. Хале №3 беше спряно да не произвежда нарочно. И един месец така беше – вратите бяха запечатани да не се отварят само и само да не излиза нищо навън, за да може станцията да показва в нормите. Прикриват си работите, честно казано, и това е. 

– Вярно ли е, че има мексиканци да работят в „Монтюпе“? 

– Да, вярно е. Самата фирма работи в цял свят. И понеже имат завод в Мексико, който е с много работници, и ни предоставят техни работници на нас за месец-два-три. И ги носят тук, в България. Работят, спят в хотел „Рига“ и си заминават след 2-3 месеца обратно. Защото тук не могат да намерят работна ръка. 

– Защо не могат да намерят тук работна ръка? 

– Еми, най-вероятно, самото заплащане за тази работа е малко. 

– Колко мексиканци работят? 

– Около 20-30 идват. В смисъл, едните идват – другите си заминават. 

– Колко им плащат? 

– Два-три пъти над нашата заплата.