Българите се страхуват от скрито поскъпване на стоки и услуги

Въвеждането на еврото в България предизвиква силни емоции и страхове сред гражданите, които имат по-скоро психологически, отколкото икономически корени. Основната причина за тревогите е свързана със спомените от деноминацията на българския лев през 90-те години, когато много хора загубиха спестявания, обяснява психологът доцент Николай Димитров.

"Основният страх на българина идва от това, че той преживя една подобна развръзка на нещата тогава, когато имаше деноминация на лева. Тоест изведнъж се премахнаха нули от заплатите, от пенсиите и от цените, разбира се, но това по никакъв начин на него не му стана по-добре, защото много хора тогава изгубиха наистина много пари, много спестявания," каза доц. Димитров в интервю за предаването "България сутрин" по Bulgaria ON AIR.

Лошата финансова култура засилва страховете

Експертът подчертава, че българите имат слаба финансова култура, което допълнително подхранва недоверието към валутната промяна. Според него образователната система не успява да даде необходимите финансови знания на младите хора.

"Факт е, че ние, българите, сме с много лоша финансова култура. И факт е, че през годините нищо не се е случило, за да ни се подобри финансовата култура. Дори в средното училище има предмет 'технология и предприемачество', но там освен да се правят модели от пластилин и да се сглобяват къщички за птички, аз не знам да се обръща особено внимание върху финансовата грамотност," коментира психологът.

Доц. Димитров припомня, че българите многократно са имали поводи да смятат, че политиците ги лъжат, затова нямат основания да вярват, че сега ситуацията ще бъде различна.

Провалената комуникационна кампания

Информационната кампания около въвеждането на еврото е оценена като слаба и неубедителна. Според психолога тя не успява да вдъхне доверие на хората и да ги убеди в ползите от промяната.

"Тази кампания е вяла, лошо направена, с кадри от имидж банки, с готови анимации, които могат да се ползват навсякъде. Това, което върви с живи хора, общуващи на тема евро, също изглежда като поддържаща, а не като убеждаваща кампания," заяви доц. Димитров.

Експертът смята, че най-важното послание, което трябваше да бъде предадено ясно от самото начало, е че хората няма да обеднеят и няма да загубят нищо - просто ще използват различна валута.

Страх от скрито поскъпване

Основната тревога на българите е, че в преходния период търговци и доставчици на услуги ще използват ситуацията за изкуствено повишаване на цените. Този проблем вече се наблюдава, особено в сферата на услугите, където всеки сам определя цената си.

Психологът отбелязва, че хората често избират удобството пред икономията и рядко сравняват различни оферти, което създава предпоставки за скрита инфлация и допълнително напрежение.

България официално ще въведе еврото като валута от 1 януари 2026 година, след като получи окончателното одобрение от европейските институции. Обществените нагласи остават разделени - според различни проучвания около 46-47% от българите подкрепят въвеждането на еврото, докато приблизително толкова са против.