Само 35% от германците смятат, че двете части на страната са се слели в един народ

Тридесет и пет години след обединението на Германия проучване на социологическия институт "Форза" показва нарастващо отчуждение между източната и западната част на страната. Само 35 процента от над 1000 анкетирани казват, че Източна и Западна Германия са се слели до голяма степен в един народ, съобщи немското издание "Франкфуртер рундшау".

За 61 процента преобладават по-скоро разделителните фактори, като в Източна Германия този процент достига дори седемдесет и пет. Проучването е поръчано от фондацията за преосмисляне на диктатурата на Германската единна социалистическа партия, която управляваше в бившата ГДР, пред годишнината от обединението на 3 октомври 1990 година.

Чувството за общност намалява от 2019 година

Социологическият институт "Форза" прави такива проучвания от 2003 година насам. Развитието показва, че от 2004 до 2019 година броят на тези, които казват, че Източна и Западна Германия са се слели, се е увеличавал от 28 на 51 процента. Оттогава чувството за общност отново започва да спада.

През 2020 година то е било 47 процента, през 2023 година само 37 процента, а сега е с още два пункта по-малко. През 2025 година в Източна Германия едва 23 процента имат чувство за единство, а в Западна Германия 37 процента.

Възрастните хора са най-скептични

В поколението на 60-годишните и по-възрастните особено много хора изразяват съмнения по отношение на единството. В цялата страна 25 процента от тази възрастова група казват, че сближаването е било успешно, а 70 процента виждат предимно разделителните фактори.

Младите хора имат значително различно мнение. Във възрастовата група от 14 до 29 години около 47 процента казват, че изтокът и западът са се обединили до голяма степ в един народ, а 52 процента не са съгласни с това.

Преосмислянето на миналото остава важно

Резултатите от анкетата показват, че е налице единодушие, че е важно или много важно да продължи да се обръща внимание на периода на бившата ГДР и диктатурата на ГЕСП. Това казват 85 процента, а 14 процента смятат, че това е по-малко важно или не е важно.

"Резултатите показват колко крехко е чувството за единство и в същото време, че общата култура на спомена е най-силната връзка в нашето общество", каза Анна Камински, директорка на федералната фондация за преосмисляне на миналото. "Когато чувството за сближаване отслабне, общото историческо преосмисляне придобива по-голямо значение", добави тя.

Анкетираните от института "Форза" между 8 и 11 септември 1004 души на възраст над 14 години са били попитани дали са съгласни с твърдението: "Хората от Източна и Западна Германия вече до голяма степен са се обединили в една нация". Те бяха помолени също да оценят важността на преосмислянето на ерата на бившата ГДР и диктатурата на ГЕСП.

Икономическите различия остават значителни

Безработицата се увеличи рязко през 90-те години на миналия век и бе по-висока в източната част, отколкото в Западна Германия. Източногерманските провинции се сблъскаха с двоен катаклизъм - преходът от индустриално към основано на услугите общество, и освен това въвеждането на пазарна икономика.

Сътресенията на пазара на труда засегнаха особено силно хората над 40 години, които някои специалисти наричат "частично изгубено поколение".

Икономическото изоставане в Източна Германия все още не е преодоляно в много области. Служителите на пълен работен ден в Източна Германия все още печелят с 837 евро по-малко от тези в Западна Германия през 2024 година.

Наследството разделя германците

Средното богатство на домакинствата също е по-високо на Запад, отколкото на Изток. В резултат на това източногерманците наследяват по-малко. През 2024 година западногерманците са получили четири пъти повече чрез наследство и дарения, отколкото хората на изток.

Радио "Ем Де Ер Берлин" анализира данните за 2022 година и стигна до заключението, че на Запад се дарява и наследява девет пъти повече, отколкото на Изток.

Частната собственост има по-дълга традиция в западните провинции, отколкото в Източна Германия. Правителството на бившата ГДР преследваше целта да национализира недвижимите имоти и предприятията или да ги превърне в кооперации.

Източна Германия с предимство в равенството между половете

В допълнение към икономическите фактори, други структури също допринасят за неравностойното положение. Например по-малко млади хора живеят в Източна Германия, отколкото в Западна. Освен това населението в Западна Германия нараства, докато в Източна Германия намалява.

Според социолози тази комбинация от икономически и социални фактори може да доведе до "спирала на упадък" в засегнатите региони. Може да възникне самоподсилващо се взаимодействие на негативни фактори, което е съпроводено с високи нива на подкрепа за крайнодясната партия "Алтернатива за Германия".

Източна Германия обаче има предимство по отношение на равенството между половете. Жените в западните провинции са по-склонни да работят на непълен работен ден, отколкото тези в източните. Поради недостиг на работна ръка и различни ценности в сравнение с тези на Запад, правителството на бившата ГДР насърчаваше жените да работят. Грижите за децата също са по-разпространени в източните провинции.

Тези структури означават, че разликата в заплащането между половете е по-малка в Източна, отколкото в Западна Германия. На запад жените печелят със 17 процента по-малко на час от мъжете. На изток разликата е значително по-малка - само пет процента.

Десетте точки на Хелмут Кол

На 28 ноември 1989 година федералният канцлер Хелмут Кол представи в Бундестага в Бон програма от десет точки за постепенно преодоляване на разделението на Германия. Програмата се превърна в крайъгълен камък по пътя към завършването на обединението на Германия.

Първите пет от десетте точки бележеха етапите на вътрешногерманското развитие: незабавни мерки, продължаване на икономическото сътрудничество, разширяване на федералната помощ, договорна общност и конфедеративни структури между двете държави.

На практика програмата на Кол преминаваше от вътрешногерманско на международно равнище, за да документира вграждането на германското обединение в международния интеграционен процес. Той призова за развитие на отношенията между Изтока и Запада, за продължаване на европейското обединение и накрая - за постигане на състояние на мир в Европа, в което Германия да може да възстанови своето единство.

Очертаната от канцлера Кол програма предизвика неееднозначни реакции по света. САЩ приветстваха евентуално обединение при условие че процесът се осъществи в рамките на НАТО и европейската общност. Бившият Съветски съюз, както и Великобритания и Франция реагираха отрицателно. Британското и френското правителство се опасяваха от прекалено силна и могъща Германия в центъра на Европа.

Националната церемония в Саарбрюкен

Националната церемония за Деня на германското единство през 2025 година ще се проведе в Конгресната зала в град Саарбрюкен под мотото "Бъдеще чрез промяна". Основните речи ще бъдат произнесени от федералния канцлер Фридрих Мерц и министър-председателката на провинция Саар и сегашен председател на Бундесрата Анке Релингер.

Френският президент Еманюел Макрон също ще участва в церемонията. Речта му ще бъде първата от повече от 20 години насам на чуждестранен държавен глава по случай обединението на Германия.