Икономистът настоява за преглед на щата в администрацията и спиране на автоматичния ръст на заплатите

Договорената рамка на бюджета между синдикати и работодатели е стъпка напред, но все още липсва официален документ, върху който да се стъпи. Това мнение изрази икономистът Георги Ганев в ефира на предаването "Денят ON AIR".

Според него автоматичното обвързване на заплатите в публичния сектор със средната работна заплата в страната е грешка, тъй като средните нива се формират предимно от частния сектор.

"Изключително порочна практика, която трябва да бъде прекратена", категоричен бе Ганев пред Bulgaria ON AIR.

Нужда от ревизия на администрацията

Икономистът призова за спешен и задълбочен анализ на структурата на заетостта и нивата на заплащане в държавната администрация. Той предложи Сметната палата да извърши обстоен преглед на всички длъжности в публичния сектор.

"И тогава, когато се види, че всъщност в публичния сектор работят много повече хора, отколкото трябва и бъдат освободени, най-вероятно ще има пари не само за 10%, но и за много по-големи увеличения", поясни експертът.

Край на привилегиите

Като необходима реформа Ганев посочи премахването на така наречените "хилядарки" – големите еднократни обезщетения при пенсиониране на държавните служители (често достигащи до 20 заплати). Според него работещите в държавния сектор не трябва да се ползват с по-специални привилегии спрямо тези в частния бизнес.

Икономистът настоя да се ограничи и практиката с незаетите щатни бройки, чрез които се разпределят бонуси, както и назначаването на пенсионери на позиции, за които "няма кой да ги замести". Администрацията трябва да се фокусира върху привличането на млади кадри, вместо да работи в режим на компромиси.

Протестите и младото поколение

Георги Ганев коментира и масовите недоволства в страната, като подчерта ролята на младите хора в процеса.

"Основната причина за протеста е, че това младо поколение не иска да бъде управлявано. То иска да управляват от негово име и в негов интерес. Това е нещо коренно различно", заяви той.

Според икономиста успехът на протестите зависи от формулирането на ясна политическа цел и превръщането на енергията от улицата във висока избирателна активност, която би ограничила влиянието на корпоративни и задкулисни интереси във властта.