Публикуваме коментар на Христо Христев, адвокат и преподавател по Право на ЕС в СУ "Св. Климент Охридски", по повод концепцията на кандидата за главен прокурор и действащ зам.-главен прокурор Иван Гешев.

В нея се казва, че "цената за т.нар. криминален преход не може и не трябва да бъде плащана само и единствено от обикновените български гражданин и данъкоплатци", както и че работодател на магистратите са българските граждани и "ние сме длъжни да им дадем "продукта", който те очакват от нас. Този продукт се нарича "справедливост".

"По повод на концепцията на единствения и най-добър кандидат за, оказва се, най-важния пост в нашата т.нар. държава. Може би съм старомоден или безвъзвратно наивен, но не знам защо си мисля, че доколкото прокуратурата е част от съдебната система, а не от изпълнителната или някаква друга форма на политическа власт, тя не може и не трябва да функционира в политическа логика. И е дълбоко нередно работата й да се осмисля, обяснява и концептуализира в политически категории.

Доколкото прокуратурата е част от системата на правосъдие, нейната функция, смисъл и същност, не е да отговаря на някакви предполагаеми очакванията и настроенията на гражданите, а да прилага точно и обективно закона.

Прокуратурата не е политическа власт, тя не участва в избори, не носи политическо представителство, не изразява политически идеи и интереси, поне така, както е уредена в българската конституция. Дори когато очакванията на гражданите се разминават със закона, прокуратурата трябва да го прилага. Защото това всъщност е напълно реалистична хипотеза в България, а и във всяко друго "общество", което назадва към първобитно-общинния модел на съвместен живот между човешките индивиди, което функционира не според това, което предписва законът, а по модела "имам човек"...

Затова е повече от притеснително, когато за бъдещата работа на държавното обвинение се говори чрез речитатив и мисловни конструкции, които целят да задоволят/се харесат/отговорят на настроенията на някаква потенциална публика, която ще ни ръкопляска, а не на правноопределените измерения, в които работи прокуратурата.

Оттам нататък идеята за промяна чрез надграждане и задълбочаване на това, което е правило държавното обвинение досега, е логически и практически неиздържана. Също както и говоренето за липсата на справедливост и това как тя ще бъде въздадена чрез задълбочаване и надграждане на несправедливия начин, по който по подразбиране е работило досега държавното обвинение, след като твърдим, че няма справедливост, но сега ще я въздадем. За мен подобна конструкция няма разумно обяснение, освен ако не е насочена към предполагаема публика от откровени идиоти. Дали публиката е такава, не знам. Но, ако приеме подобна теза за чиста монета, ще имаме сериозни доказателства, че живеем в масово умопомрачение.

Накрая, аз лично не знам кои са обикновените и необикновените български граждани.

Не знам и кои са "хората, за които работи прокуратурата". Може би е откровена глупост, но си мисля, че всички български граждани са равни пред закона. Обикновени и необикновени няма. Може би е откровена глупост, но също така смятам, че в една правова държава, прокуратурата не работи за едни или други хора, а за ефективното, обективно и равно прилагане на закона към всички граждани.

Може да е неактуално спрямо войнстващото тържество на профанията, посредствеността и беззаконието, което днес цари в страната ни, но съм сигурен, че когато наказателното правораздаване ще работи, за да задоволява очакванията на публиката и на някакви неясни какви групи хора, България ще бъде всичко друго, но не и европейска правова държава. А може би сме вече там и фактическото трябва просто да получи своето формално правно признание?"