Има ли някакъв напредък по разследването за отравянето на Емилиян Гебрев, сина му Христо и производствения директор на оръжейното предприятие „ЕМКО“ Валентин Тахчиев, извършено през април 2015 г.? Проверява ли българската прокуратура разкритията на чуждестранни медии, че офицери от руското военно разузнаване (известно преди като ГРУ) са в основата на покушението?

Това са само част от въпросите, които вече десети месец стоят без отговор, след като лично главният прокурор Сотир Цацаров призна, че тройното отравяне съвпада по време с престоя в София на руския офицер „Сергей Федотов“, идентифициран по-късно като Денис Сергеев. Държавното обвинение категорично отказва да споделя информация за хода на делото дори с потърпевшия Гебрев, съобщи самият той пред Свободна Европа.

„Към днешна дата нямам каквато и да било представа какво се случва с разследването. Поради тази причина, като потърпевш, съгласно действащото законодателство, аз имам пълно основание и право да се запозная със събраните материали по въпроса досега. За да се спази законът такъв, какъвто е, аз направих запитване към наблюдаващите прокурори по въпроса. Странно е, че получих отказ“, разказа оръжейният производител с уточнението, че е поискал достъп до делото на 17 октомври.

Две писма до наблюдаващите прокурори

След последвалия отказ от наблюдаващите прокурори Конакчийски и Рачев от Софийската градска прокуратура (СГП), Гебрев изпраща второ писмо на 11 ноември, в което посочва: „Изминаха почти четири и половина години и съвсем нормално е като потърпевш да проявявам интерес – все пак става въпрос за опит за масово убийство, което от своя страна щеше да доведе до икономически трусове и социални проблеми за хиляди работници и служители, пряко свързани с дейността на фирма „ЕМКО“ ООД. Горното със сигурност щеше да се отрази и на националната сигурност на страната, поради факта, че заводите в състава на фирма „ЕМКО“ ООД влизат в стратегическия списък на страната“.

Засега Гебрев не е получавал отговор на второто си писмо до СГП. Той прави официално искане да се запознае с материалите по делото една година, след като по негова молба действията по разследването бяха възобновени. Тогава Гебрев прати писмо на главния прокурор Сотир Цацаров, в което изрази съмнения, че е бил отровен с вещество от семейството на нервнопаралитичния агент „Новичок“. С него бе направен опит за убийството на бившия двоен руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри, Великобритания, за което местните власти заподозряха офицери от ГРУ, сред които бе и „Сергей Федотов“.

Бездействието на разследващите по новите данни

Съмненията на Гебрев се базираха на изследване на изпратени от него проби в лаборатория на финландския институт за проверка по Конвенцията за химически оръжия (VERIFIN). Според доклада на лабораторията симптомите на пострадалите може да са били предизвикани от някои забранени пестициди, сред които е посочено веществото Amiton (познато в Русия като Тетрам). Веществото се произвежда от 50-те години като инсектицид, но скоро след това нервнопаралитичният му ефект го прехвърля в категорията на химическите оръжия. Amiton е от семейстовто на „Новичок“, който пък миналата седмица официално бе включен в забранителния списък на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО).

Въпреки публично изнесените данни за предполагаемата връзка на офицери от руското военно разузнаване с отравянето на Гебрев и съмненията, че използваното вещество е от семейството на „Новичок“, не е известно българската прокуратура да е искала съдействие по случая от ОЗХО или от руските власти. Самият оръжеен производител заяви пред Свободна Европа, че от февруари досега разследващите органи изобщо не са го търсили. В същото време той бе цитиран в съвместно разследване на „Белингкат“, „Шпигел“ и „Инсайдер“, че е разпознал един от предполагаемо замесените в покушението му 8 руски агенти, но не е напълно сигурен.

„Нямам зададен въпрос в тази насока от когото и да е било официално. Нито от българските власти, нито от британските. Запитването от британските власти законово може да стане единствено и само чрез българските. Нямам такова запитване. Що се касае дали го разпознавам или не го разпознавам – първо, в този период от време през 2015 г. аз въобще не съм бил концентриран да наблюдавам кой е около мен, какво ще ми се случи и как ще ми се случи. Пет години по-късно пак съм същият – как аз мога да контролирам и да се мъча да запомня всички лица, които се въртят около мен. Теоретически и практически е невъзможно“, заяви Гебрев.

Две писма до Цацаров, останали без отговор

Откако главният прокурор обяви през февруари, че британските разследващи ще съдействат на българските си колеги, оръжейният производител му изпраща две писма с призив прокуратурата да потърси помощ и от ОЗХО. И двете остават без отговор.

„Такава възможност предоставя Конвенцията за забрана на химическите оръжия, към която България е страна, има специална дипломатичска мисия в ОЗХО – Хага, както и представител с висш дипломатически ранг – посланик“, отбелязва Гебрев в писмото си до Цацаров от 22 февруари, в което посочва, че е още през септември 2018 г. е писал и на Министеството на външните работи по същия повод, но отново безрезултатно.

„Това бездействие на българските власти, наред с някои особености на разследването, както и публични изяви на длъжностни лица по случая, създава впечатлението, че своевременното достигане до истината не е приоритет на властите. Това уронва авторитета на България“, обръща се потърпевшият бизнесмен към главния прокурор.

Близо пет месеца по-късно, на 2 юли, Гебрев отново пише на Цацаров, подчертавайки, че властите в България „не изглежда да са в състояние да дефинират пред ОЗХО интереса на българската държава“ и „определено не изглежда да защитават и интереса на пострадали български граждани за достигането до истината по случая в колкото се може по-кратки срокове“.

„Нещо повече. Както разбирам, подобни впечатления се утвърждават и в ОЗХО, където се прави коренна разлика в подходите от едната страна на Великобритания (която сезира организацията по случая „Скрипал“) и от друга – на България. В желанието си да се ускорят нещата съм предприел възможните стъпки като частно лице да адресирам съответните международни институции. Изпратил съм и писмо до ръководството на сертифицираната от ОЗХО финландска лаборатория, която извърши анализ на пробите през 2015 г. В него потвърждавам своето съгласие в случай, че такова се изисква, съхраняваните от тях проби да бъдат предоставени на ОЗХО по установения ред“, се казва във второто писмо на Гебрев до главния прокурор.

Прокуратурата игнорира и журналистически въпроси

Свободна Европа изпрати официални въпроси до пресцентъра на прокуратурата за това дали изпратените във Великобритания проби вече са били изследвани, търсено ли е съдействия от руските разследващи органи във връзка с международните журналистически разкрития по случая и на какъв етап се намира делото. Отговори обаче не бяха изпратени.

Така към настоящия момент изобщо не е ясно дали прокуратурата има намерение да фокусира вниманието си върху данните за връзка между покушението срещу Гебрев, сина му Христо и Тахчиев и секретното поделение 29155 на ГРУ. Въпреки че тази информация бе съобщена още през октомври от американското авторитетно издание „Ню Йорк Таймс“.

„Факт ли е, че тези лица са изяснени? Факт е. Факт ли е, че са потвърдени от българската прокуратура, че са били тука? Факт е. Аз говоря само за фактите, а разследващите черпят друга информация по други канали, други източници имат... Но след като са го потвърдили, значи е факт. Факт е [опитът за] убийството, факт са и извършителите. Факт е и средството, с което е извършено. Дори вече е включено в забранителния списък в целия свят. Аз говоря само за фактите, а разследващите са тези, които ги изнасят. Единственото нещо, което трябва човек да направи, е анализът и съответните изводи“, коментира по този повод пред Свободна Европа Емилиян Гебрев.

За разлика от разследването на отравянето му, по което прокуратурата не демонстрира активност, оръжейният производител е обект на активен интерес от редица други държавни органи, откакто закупи русенския завод "Дунарит" през 2016 г. Наред с постоянните данъчни проверки, полицейски акции, производство срещу него и сина в му в КПКОНПИ и спънките, които Комисията за защита на конкуренцията създава пред окончателното признаване на сделката, Гебрев и синът му са обвиняеми за организирана престъпна група за пране на пари.

Ходът на това разследване също не се оповестява от прокуратурата. Ясно е единствено, че според твърденията на разследващите Гебрев би трявало да е знаел, че още през 2005 г. фирма, гравитираща около КТБ, е използвала мръсни пари, за да приватизира завода в Русе, киито той на свой ред е ""изпрал, закупувайки го 11 години по-късно. Не е ясно обаче каква е отговорността на Агенцията по приватизацията, одобрила сделката през 2005 г., нито защо никой от сменилите се през тези години други собственици не е получил идентични обвинения.