ИПИ отчете тежки дисбаланси в новия план-прием

Държавният план-прием в професионалните гимназии за учебната 2026/2027 година запазва старите дисбаланси, като продължава да произвежда кадри за свръхпредлагани сектори, съобщават от Института за пазарна икономика (ИПИ). Въпреки крещящата нужда от специалисти в индустрията, здравеопазването и образованието, системата насочва основния поток от ученици към ресторантьорството и информационните технологии.

Нула места за парамедици и учители

Близо 37 000 ученици ще влязат в системата на професионалното образование наесен, което представлява 63% от всички места в гимназиите. Те ще бъдат разпределени в близо 150 професии. Данните обаче разкриват тревожна тенденция – за 46 специалности не е открито нито едно място. Сред тях са критично важни направления като помощник-учител, парамедик, здравен асистент и преводач на жестов език.

"Като цяло, освен липсите в индустрията, много малко са и местата за професии, свързани с образованието (0,8%) и здравеопазването (2%) въпреки недостига и търсенето на кадри в тези сектори", констатират икономистите от ИПИ.

Бум на автотехници и ресторантьори

Най-много ученици през новата учебна година ще се обучават за готвачи, автотехници и ресторантьори. В десетката на най-масовите специалности попадат още строителството, електрообзавеждането и икономиката, като всяка от тях разполага с над 800 места.

Единствената професия, която ще се преподава абсолютно навсякъде във всички 28 области на страната, е "Автомобилна техника и мехатроника". Готварството ще се изучава в 27 области, като изключение прави само Силистра, а ресторантьорство няма да има единствено в Перник.

Русе запазва монопола над речното корабоводене

Анализът показва, че 32 професии са силно регионално обособени и се предлагат само в една конкретна област. Те са пряко обвързани със специфичната икономика на съответния регион.

Така Русе остава единственият град в България, който ще подготвя кадри по специалността "Корабоводене – вътрешен воден транспорт". Подобна е ситуацията с "Корабостроителство и кораборемонт" във Варна, "Управление на радиоактивни отпадъци" във Враца и "Дигитален дизайн на текстил" в Сливен.

Въпреки някои козметични промени в новия списък с професиите, държавата отказва да пренареди приоритетите си спрямо реалните нужди на пазара на труда. "Така системата по-скоро възпроизвежда съществуващите дисбаланси, вместо целенасочено да ги коригира", категорични са от Института за пазарна икономика.