Проф. Казанджиев: У нас се завърна климатът отпреди 50 години
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Трябва да районираме селскостопанското производство, не може във всички райони да отглеждаме еднакви култури, казва в интервю за "Монитор" ръководителят на секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология.
- Проф. Казанджиев, как ще коментирате усложнената обстановка в страната? Над нормата ли са валежите и ще има ли нанесени щети върху реколтата?
- Обстановката наистина е тежка, но това се отнася предимно за Западна и Централна България. В източните райони няма основание за притеснение. За съжаление на местата, в които вали, дъждовете ще продължат и през следващите 10 дни. Това го казвам категорично. Все още не е ясно с колко ще бъде превишена месечната норма на валежите, но ако се позоваваме на това, че на 1 и 3 юни в Пловдив паднаха съответно по 45 л и 73 л дъжд на кв./м, само за 2 дни там се изваля нормата за месец и половина. Представете си какво ще се случи до края на юни. Така че в районите, в които наблюдаваме това явление, ще има наводнени земеделски земи и при всички положения повредена реколта. Бедата е там, че засега нямаме данни, с които да кажем каква част от реколтата е засегната. Но при условие че има повсеместни валежи, от една страна, доста интензивни, а от друга - придружени с градушки, в такива случаи щетите са неминуеми.
- В кои райони щетите ще са най-големи?
- В цяла Западна и Централна България - Видин, Любимец, Хасковско, тези райони са подложени на ежедневни валежи.
- Изтъкнахте, че валежите са интензивни, има ли обаче нещо необичайно в това, или е напълно нормално за пролетта?
- Обичайно е за сезона и в рамките на добре известните за метеоролозите явления и процеси. Разликата е само в тяхната интензивност. Навсякъде се случват земетресения, но разрушителните са рядкост. Това наблюдаваме и сега - за кратко време се изваляха огромни количества. Иначе за тези райони на страната максимумът на валежите е пролетно-летен.
- Споменахте, че в следващите десет дни ще продължава да вали. На какво се дължи това и очакват ли се градушки?
- Повишаването на температурите, съпроводено с рязкото смесване с топъл и студен въздух, е предпоставка за възникване на щурмови процеси като градушките.
- Хората обаче вече се питат дали ще купуват вносни плодове и зеленчуци? Върху кои култури ще има нанесени най-много щети?
- Върху тези подове и зеленчуци, които в момента са засети.
- Овошките бяха унищожени на 100% в някои райони.
- Така е за съжаление. Но пък за сметка на това сме пощадени в останалата част от страната, която може да ни снабдява също с плодове и зеленчуци. Основните производители на зеленчуци са в Тракия, но единият център е Пловдивско, където валя интензивно, но другият е в Ямболско. Овошки пък има както в Кюстендил, така и в Силистра. Надявам се едните райони да компенсират загубата в другите.
- Ще се наложи ли да внасяме зърно, каква реколта очаквате?
- На този етап нямаме основание да се съмняваме в качествата на реколтата. Знаете, че и миналогодишната беше добра. Само се притеснявам, че там, където има силен вятър и интензивни валежи, посевите ще полегнат. По този начин жътвата ще бъде силно затруднена. Да се надяваме, че както със зеленчуците и овошките, няма да е в цялата държава. На изток към момента обстановката е нормална.
- А ще бъде ли дъждовно лято?
- Лятото ще бъде стандартно - нито ще е дъждовно, нито горещо. То ще е топло, с превалявания на отделни места. Няма да имаме основание да казваме, че има продължителни периоди, в които да не вали. Но това е на този етап от синоптичната обстановка. След месец нещата може да се променят. Затова говоря за прогнозата от днешния ден за следващия месец.
- Какво бихте посъветвали производителите?
- Няколко неща. Най-напред - да не карат земеделието на автопилот. Препоръчвам да търсят повече контакти със специалистите в областта на агрометеорологията, а не на агрономството. Второ - случващото се сега и в предишните няколко години доказа, че не може в цялата страна да се засаждат едни и същи видове селскостопански растения. Трябва да се учим от грешките си и да районираме селското производство. В основата на такива обстоятелства да можем сами да посрещнем щетите, които ни нанася природата.
- Какво имате предвид - трябва ли да се ориентираме към отглеждането на нови култури ли?
- Не към нови култури, а към преразпределение на културите на територията на страната. Не може в Благоевград, в Плевен и в Стара Загора да се отглеждат едни и същи култури. Трябва да се профилират. Не искам да рекламирам застрахователите, но е добре земеделският труд да бъде застрахован.
- Виждате обаче, че производителите отказват, защото смятат, че няма смисъл?
- Това означава, че системата не работи и хората нямат доверие в нея. Когато събираме пари, сме първи, а когато трябва да обезщетяваме хората, ни няма.
- Вие сте експерт по агрометеорология, но не може да нямате обяснение за наводненията, на които станахме свидетели в някои градове. Нормално ли е улиците буквално да се превръщат в морета, само дъждът ли е виновен?
- Категорично не е нормална тази обстановка. Преди 50 години също имаше такива дъждове. Спомням си обаче в детството ми как канализационната мрежа се почистваше - с примитивни устройства, но поне се чистеше. Сега не е така. Към проблема трябва да добавим и некачественото строителство. Вече проектите се претупват и не се оразмеряват съответните канализационни съоръжения според нормативните документи. Като допуснем и безстопанствено отношение към горите, изсичането на дърветата, проблемите се натрупват. Всичко това е сред причините за сегашната обстановка. Всичко е в манталитета ни.
- През последните години обаче като че ли лятото и пролетта са по-хладни и дъждовни, така ли е наистина?
- Да, така е. В миналото имаше десетки заводи, които буквално променяха микроклимата по регионите. Вече няма циментови и металургически заводи, които замърсяваха атмосферата. Започна да се връща климатът от далечното минало, отпреди 40 - 50 години, с известни уговорки, разбира се. Имахме периоди, в които преминавахме от зимата направо към лятото. А сега имаме пролет, която и в момента продължава. Имайте предвид, че лятото още не е започнало. Астрономическото настъпва на 21 юни.
- Наблюдават ли се обаче необичайни явления за нашата страна?
- Интензитетът на явленията е предмет на изследване от специалистите, а не самите явления. Те са в обичайното време, но интензивността им е друга. Например ако говорим за суша, през февруари и март имаше незапомнена зимна суша. Два месеца нямаше дъжд и сняг. След това ситуацията се промени и сега валежите буквално ни удавиха. Вече е важен интензитетът на явленията. Агрометеорологията може да напътства производителите - за отместване на датите за сеитба, за отглеждане на различни типове култури, за да се справим с капризите на времето. Това трябва да се има предвид.
Визитка:
Завършил е Лесотехническия университет
Работил е в системата на горите
От 1980 година след конкурс работи в НИМХ
Там кариерният му път е от младши научен сътрудник до професор в секция „Агрометеорология” на националния институт
Десантни кораби от Северния флот на Русия са навлезли в...
Правосъдният министър предлага законопроект за разследване...
Правосъдният министър предлага законопроект за разследване...
Правосъдният министър предлага законопроект за разследване...
Разследват случая с пострадалия водач на тротинетка в Русе