Преди смъртта си султан Сюлейман Велоколепни повикал началника на армията и му казал трите си желания:

1. Ковчегът му да бъде носен от най-добрите лекари на Османската империя по това време.

2. По целия път, по който носят ковчега му, да се разпръскват златни монети и скъпоценни камъни.

3. През това време ръцете му да се показват навън и всички да ги виждат.

Когато началникът на армията смутено попитал каква е причината за тези желания, Сюлейман обяснил:

Нека най-добрите лекари да носят ковчега ми, за да видят всички, че дори и най-добрите лекари са безсилни пред лицето на смъртта.

Разпръснете злато, за да могат всички да видят, че богатството, което получаваме в този живот, остава на този свят.

Нека всички да видят ръцете ми и да разберат, че дори и всемогъщият султан Сюлейман Кануни си тръгва от този живот с празни ръце.