Предвиждат се нови данъчни облекчения за стартиращите компании

Правителството няма намерение да променя модела на облагане на бизнеса и гражданите до края на десетилетието. Управленската програма на кабинета до 2030 година не предвижда преминаване от плосък данък към прогресивно облагане, въпреки препоръките на Международния валутен фонд и факта, че Европейската комисия също критикува този модел. Ставката на данък добавена стойност (ДДС) също остава категорично без промяна.

Данъчни стимули за иновациите

Държавата планира да въведе пакет от данъчни стимули, насочени към развитието на технологиите и иновациите. Според документа на фирмите ще се възстановяват разходи за научноизследователска и развойна дейност. Служителите в стартиращи и иновативни компании ще могат да се възползват от данъчни облекчения за дялови опции, а за доходите от интелектуална собственост ще заработи специален режим.

За новите иновативни компании се подготвя изцяло нова нормативна рамка, която ще включва по-лек регистрационен и регулаторен режим, както и по-лесни процедури за наемане на висококвалифицирани специалисти от страни извън Европейския съюз. Крайният срок за въвеждането на тези стимули е декември 2027 година, за да влязат в сила от 1 януари 2028 година.

Такса смет и сектор туризъм

В управленската програма се обещава оценка на настоящия модел за данъчно облагане в туристическия бранш. Документът споменава и въвеждането на дълго отлаганата нова методика за изчисляване на такса смет, която най-после трябва да стъпи на принципа "замърсителят плаща". В частта със законодателните мерки в сферата на финансите прави впечатление липсата на конкретни детайли.

Контрол, дефицит и еврофондове

В приходната част кабинетът залага на познати мерки като борба със сивата икономика и по-добро управление на риска в Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници". Планира се и изграждането на нов граничен контролно-пропускателен пункт със Сърбия – "Калотина - Градина 2".

Правителството декларира амбиция да въведе бюджетиране, ориентирано към конкретни резултати, и да прави предварителни анализи на съотношението между разходи и ползи при публичните инвестиции. Основна цел остава овладяването на държавния дълг и излизането от процедурата по свръхдефицит, което е ключово за стабилността на страната след приемането на еврото.

По отношение на европейското финансиране България си поставя за цел да приключи Плана за възстановяване и устойчивост с последно плащане до края на настоящата година. Успоредно с това трябва да се ускори работата по оперативните програми и до септември 2027 година да се договорят с Брюксел средствата за новия програмен период 2028-2034 година.