Експерти критикуват създаването на тромави процедури за бизнеса

Правителството предлага изцяло нов законопроект за публично-частното партньорство, който предвижда създаването на специализирани структури към изпълнителната власт и нови процедури за бизнеса, съобщава вестник „Сега“. Според експерти инициативата поражда въпроси, тъй като усложнява процесите и противоречи на европейската практика за консолидиране на законодателството, като вместо нов закон е необходимо само допълване на действащите нормативни актове.

Нови структури и двойни режими

Според публикувания за обществено обсъждане проект, инициатива за публично-частно партньорство може да идва както от държавата, така и от частния сектор, като изрично условие е бизнесът да поеме оперативния риск. Проектите ще се разглеждат от специализирано звено с представители на различни институции към Министерството на икономиката. Окончателното одобрение ще се дава от втори съвет към Министерския съвет, който ще взема решения с мнозинство от две трети от гласовете.

В мотивите към законопроекта се посочва, че към 2025 година в България почти няма реализирани подобни проекти. Данните от Европейския експертен център за 2024 година показват, че за периода 2019–2023 година у нас са осъществени партньорства за едва 880 милиона евро, докато в съседна Гърция стойността им достига 2,31 милиарда евро. Изданието обръща внимание на факта, че самият ред за избор на частен партньор не е разписан в закона, а е оставен за бъдещ правилник.

Европейският опит и предишни грешки

Анализатори припомнят, че България вече е имала отделен закон в тази сфера, приет през 2012 година и отменен пет години по-късно, тъй като е създавал пречки пред инициативите. Тогава материята е била обединена със Закона за концесиите. В момента Европейската комисия работи в посока обединяване на три европейски директиви в един общ регламент, докато българското правителство предлага обратния подход – създаване на трети самостоятелен закон.

През октомври 2025 година Икономическият и социален съвет излезе с подробен анализ, изготвен в рамките на координационния съвет, ръководен от тогавашния вицепремиер Гроздан Караджов. Заключението на експертите е категорично – съществуват възможности за възлагане на партньорства и чрез действащите в момента закони за концесиите и за обществените поръчки, като наличните празнини могат да бъдат запълнени с поправки, вместо да се пише изцяло нова нормативна база.

Германският модел без риск от трафика

Като част от подготовката на държавата за мащабни инфраструктурни обекти, още по време на кабинета на Росен Желязков е бил анализиран опитът на Германия, която прилага модела при федералните си магистрали от 2007 година. Според данните от анализа, при първоначалните проекти германската държава е плащала на бизнеса на база преминали тежкотоварни автомобили. Впоследствие обаче е установено, че частният оператор не може да влияе на трафика.

Затова при последните проекти е въведен модел, при който държавата поема икономическия риск и плаща фиксирана сума за наличност и поддръжка на инфраструктурата по зададен стандарт. Възнаграждението може да бъде намалено при затваряне на ленти или по-ниско качество на услугата. Предстои да стане ясно дали българското правителство ще приложи подобен пилотен модел при обявените намерения за отдаване на концесия на пристанищни, летищни и интермодални обекти.