За татко, който е бил до мен винаги, когато съм имала нужда. И когато съм нямала. И всякога!

"Здравей, татко!

Откраднах си мъничко време, 

за да ти пиша, че аз съм добре..
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.

Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!

И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши...

Така - ти ме учеше някога, татко,

когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.

Тогава ми казваше - „Горе главата!

Стъпчи изкушение, болка и страх!“
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.

Пораснах щастлива при теб и при мама.

Разбрах що е вярност, любов и уют...
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!

Така е при мене... Пиши, как сте Вие?

Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама - лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?

Изпращам Ви малко пари. Да си имате.

Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата...
Купи си обувки, на мама - палто!

Целувам те силно и моля те, татко,

не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...

Обичам те:

Твое голямо дете."