Опазил ме Бог да уча някого на морал, защото всеки, както и самият аз, има заровени котки в двора, както казва Труман Капоти. Но когато човек се е впуснал в публична надпревара за висок пост, е редно да съблюдава границите на публично поведение, колкото ѝ те да са размити в днешно време. Прекомерните амбиции и политическите съблазни не оправдават заблудите, лъжите и манипулациите.

Борисовите медии от няколко седмици облъчват аудиторията си със заглавия като това: „Невяна Митева – майка героиня на три деца“. Самата тя в изявления и интервюта благодари на съдбата, че я е дарила с тези деца. Споменава без притеснение и Бог. Това се разпространява от пиарите на кампанията на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ Герджиков – Митева из цялата страна. Някой мозък от екипа е решил, че това е много затрогващо и ще грабне сърцата на българите, привързани към семейните ценности и обичта към децата.

Оказва се обаче, че нещата са различни: Митева има едно дете, а другите две са на съпруга ѝ от първия му брак. Такъв е животът.

Това не е заяждане, - бързам да успокоя тези, които ще скочат, че полковник Митева е като истинска майка за тези деца, въпреки че не са нейни и прочие морални „бисквитки“. Жената-полковник и кандидат за вицепрезидент за разлика от верните ѝ „защитници“ знае каква е истината. Никой не я упреква за ситуацията, за сложностите на всекидневието и каламбурите на отредения ни живот. Но във всичко това има място също и за почтеност.

Кураж е, когато не се боиш от истината и не създаваш лъжливо впечатление у тези, пред които заставаш с претенциите си да получиш тяхното доверие.

Тя трябва да знае още нещо. Ако не беше кандидат на Борисов, медиите, които днес е венцехвалят като „героиня“, щяха да я очернят да степен да се чуди дали да не извади пистолета и да… Бедна и е фантазията на какво са способни.

Утре те ще я забравят. Ще я забравят дори работилите за кампанията ѝ и гласувалите за нея. Борисов ще обикаля с джипката и ще говори за нещо друго, което би го спасило от правосъдието. Но тя ще трябва да живее с компромисите и манипулациите, които е приела заради един пост, пък бил той и вице-президентския. Дали си струва? Възможно ли е нечия цел да доминира над инстинкта за самосъхранение?

Според Стив Джобс „Времето на всеки е ограничено и не си струва да живее чужд живот“. Това не го пише в устава.

Пазете се от тези до Вас, г-жо полковник, ние другите не сме врагове, просто имаме нужда от истината.

Огнян Стефанов / FrogNews