Необичайна е атмосферата, в която по Божие допущение през настоящата година посрещаме Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Изпитание е за всички нас да ликуваме с дивната вест за Възкресението и за победата над смъртта в дни, когато около нас има толкова много преждевременно погубен живот. Жертви, дадени в неравна битка с разпространила се из целия свят гибелна пандемия, която не подминава и нас.

С тези думи българският патриарх Неофит и митрополитите отправят послание в навечерието на Възкресение Христово.

По решение на Светия синод на БПЦ това послание ще се чете и от църковния амвон в храмовете утре – на Възкресение Христово – Пасха.

В посланието духовниците отправят молитви към онези, които се борят с разпространението на коронавируса и най-вече към лекарите, медицинските работници и всички, които са първа линия в тази битка.

Същевременно обаче тъкмо ние – вярващите в Христа и изповядващите Неговото свято име, най-малко от всички следва да се поддаваме на отчаяние и на пораженчество, защото нашата вяра е вяра в Живия Бог, Който проводи в света Единородния Свой Син „да подири и спаси погиналото“ (Мат. 18:11). Защото нашият Бог „не е Бог на мъртви, а на живи“ (Мат. 22:32), Който „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4).

Ето защо, възлюбени, макар и покрусени от случващото се с нас и около нас през последните месеци, макар и скърбящи за многобройните жертви на покосяващата света ни зараза, ние не изоставяме вярата си, нито скърбим като онези, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13), но именно днес, в светлия ден на Възкресението, отново ясно заявяваме пред света и изповядваме тържеството на Живота.

„В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Йоан. 1:4) – така свидетелства божественият евангелист, такова е и свидетелството на празния гроб, който първи видяха жените-мироносици и първи от всички чуха: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна“ (Лука. 24:6). Животът, за който четем при светия евангелист, е живот, извиращ от Самия божествен Източник на живота, и светлината, за която той свидетелства, свети и просветлява и днес, когато с вяра и непомрачена надежда принасяме и ние нашето свидетелство за Възкръсналия от мъртвите Господ, Изкупител и Спасител наш Иисус Христос.

В деня на Възкресението отечески се обръщаме към всички вас и към цялото наше общество с послание за утеха в скръбта и надежда за вечен живот, със съпричастност към всеки, който е болен и страда, както и към всеки, когото пандемията е лишила от близки и обични на сърцето му роднини, приятели или колеги. Хилядолетният опит на светата Христова Църква ни учи, че нищо в сътворения от Бога свят не може да се осъществи без Божието съизволение, и ни насърчава във всяко явление от земния ни живот да виждаме знак на божественото човеколюбие, във всичко да търсим благия и спасителен за човека Божи промисъл.

Нека едновременно с покрусата от преживяваната от всички трагедия, но и с твърда вяра и надежда във Всеобщото възкресение и вечния живот, да използваме случващото се като повод да се обърнем навътре към себе си и да се запитаме как живеем ние днес – всеки от нас, индивидуално, и всички заедно, като общество.

Как управляваме днес поверения ни от Небесния Отец наш земен дом, който Той е сътворил и е определил за нас в зората на Сътворението, за да го обитаваме като добри стопани? Пазим ли в съзнанието си необходимостта да се грижим за този дом така, както Той очаква от нас? Само болката и трагедията на случващото се ли забелязваме днес, или виждаме в него и възможността да намалим забързания ход на нашето всекидневие и да се помъчим да изправим своите пътища?

В деня на Христовото всепобедно Възкресение, но и на ширещото се сред нас бедствие, тези и други подобни на тях въпроси стоят изправени пред нас както никога и очакват нашия отговор. Дали заедно с Богочовека Господ наш Иисус Христос и с цялата Църква ще изберем страната на живота, събирайки си съкровища за вечния живот, или ще трупаме нашите съкровища „на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат“ (Мат. 6:19)? Дали като верни Божии чеда и съработници ще даваме най-доброто от себе си за осъществяването чрез нас на божественото домостроителство за света и творението, или ще нехаем за Божията свята воля?

В деня на Възкресението нашата мисъл и нашата молитва е за всички онези, които вече не са между нас – да бъдат опростени, помилвани и приети от Небесния наш Отец и да получат дял в Царството на светлината и вечния живот. Молим се и за тези, които се борят с коварната зараза и особено за лекарите и медицинските работници, и за всички, които поемат най-тежкия удар в битката за живота.

Нека вестта за Христовото Възкресение сгрява сърцата на всички нас и светлината, изгряла в утрото от празния гроб, да просвещава умовете ни и да ни посочва верния път към Бога и към Царството, приготвено нам „от създание мира“ (Мат. 25:34)“, се казва в патриаршеското и синодално послание, в което разбира се духовниците отправят поздрав и към българите, които са далеч от родината.