Фирмата изпълнител има 30 дни да внесе гаранциите за старт на строежа

Народното събрание прие днес на първо и второ четене ратификацията на споразумението за изграждане на железопътен тунел между България и Северна Македония. Документът, подписан първоначално през ноември 2025 година в село Гюешево, дава зелена светлина за прокопаването на липсващите 2,4 километра от българска страна. Въпреки че гласуването отпушва процеса, реализацията на мащабния проект повдига въпроси за реалната икономическа възвръщаемост и финансовата тежест.

По време на дебатите в пленарната зала проектът беше представен чрез силно емоционална реторика, включително с библейски цитати и препратки към "100-годишна мечта". Историческата справка показва, че идеята за свързване на Черно море с Адриатика датира от 1897 година, а реалното строителство до Гюешево е спряно окончателно през 1942 година. Възкресяването на проекта днес обслужва предимно стратегическите интереси на НАТО и Европейския съюз по оста на Коридор №8, отколкото остра икономическа необходимост за двустранния бизнес.

От изказванията в парламента стана ясно, че търгът за 2,4-километровата отсечка вече е приключил. На избраната фирма е даден 30-дневен срок за внасяне на банкови гаранции и подписване на договора, което формално трябва да постави началото на строителните дейности. В официалните съобщения обаче липсва конкретика относно крайната цена на съоръжението, както и ясни гаранции за сроковете на завършване от македонска страна към Крива Паланка.

Управляващите определиха тунела под Деве Баир като мост между гражданите на двете държави, които често стават заложници на "дребни заяждания и политически заигравки". Въпреки надеждите, че жп връзката София-Скопие ще стимулира свързаността, липсата на железен финансов график и сложните двустранни отношения носят риск проектът да се превърне в поредната инфраструктурна черна дупка на Балканите, ако инвестициите не бъдат строго контролирани.