Рая Назарян: Управляващите могат да заобиколят тестовете за почтеност

Депутатът от ГЕРБ Рая Назарян изрази днес сериозни притеснения относно приетите промени в Закона за държавния служител, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, съобщават от БГНЕС.

Липса на ясна методология

Според народния представител, оставените в нормативния акт вратички и отсрочки позволяват на управляващите да избегнат тестовете за почтеност при ключови назначения в държавната администрация. От ГЕРБ основно критикуват факта, че точната методология не е разписана в самия закон, а е оставена за уреждане чрез подзаконов акт на Министерския съвет до 31 август.

„Законът е важен, защото е един от последните по Плана за възстановяване и устойчивост и срокът му е 31-ви август, когато трябва и Министерски съвет да приеме наредбата, която да съдържа методологията. За съжаление, тази методология за провеждане на тестовете не се съдържа в закона. Защото ако се съдържаше в закона, тогава щеше да бъде ясно, че нейното приложение ще е много по-ефективно и дава много повече гаранции“, заяви Назарян.

Гратисни срокове за чиновниците

От политическата сила алармират, че предвидените гратисни периоди на практика освобождават голяма част от настоящите служители от задължителни проверки. Назарян посочи като положително единствено приемането на предложението за гарантиране на анонимност за оценителите в Института по публична администрация, за да се избегне последващо изолиране на служители.

„Но по-притеснителното е, че се дават едни особени отсрочки за служителите, които са заварените случаи, тоест те никога няма да държат тестове за почтеност. Отделно се дава една възможност до 30 ноември всички процедури за назначаване на служители, за заемане на длъжност с висок корупционен риск, също няма да подлежат на тестване за почтеност в изпълнение на техните правомощия, което означава, че сега действащото правителство има три месеца, в които може да назначи и да преназначи, както прецени, всички служители с висок корупционен риск в държавната администрация, които зависят от тях“, допълни тя.

Изборът на нов ВСС

Относно избора на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), депутатът коментира, че това е основен приоритет и конституционен дълг за целия парламент, но към момента липсват интензивни разговори, въпреки изискването за квалифицирано мнозинство от 160 гласа. От партията препотвърдиха позицията си, че съдебната власт трябва да работи нормално и да спре да бъде повод за политически спорове.

„ВСС е приоритет на цялото българско общество, не може да е приоритет само на една парламентарна група. И това всъщност не е и съдебна реформа, това е конституционно задължение на Народното събрание, което по ред причини през последните години не можа да стигне до своя финален край“, категорична е Назарян.