Пантеонът на възрожденците в Русе е необикновен паметник

Той събира бащите на българската нация. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей в Русе.

В Пантеона са погребани 39-има известни българи, сред които Любен Каравелов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.

Сред погребаните е и авторът на „Записките по българските въстания“ и един от водачите на Съединението на Източна Румелия с Княжество България – Захари Стоянов.

„Захари Стоянов е един от хората, които израстват в Русе. Той се превръща от овчаря Джендо в емблема на българската нация. Начело на БТРЦК извършва Съединението през 1885 г. Захари Стоянов е политик с общонационално значение“, припомни проф. Ненков.

Една от гордостите на Пантеона е 360 градусовата Панорама. Тя представлява аудиовизуален разказ на цялото българско Възраждане, на раждане на идеята българите да бъдат независими, да бъдат господари на себе си и своето бъдеще.

„Панорамата онагледява всичко, което знаем за Възраждането. Една от най-важните теми е за просветата и просвещението. Новобългарските училища са частни, българинът плаща от джоба си, за да изучи своите деца. С борбата за самостоятелна църква показваме на света, че сме самостоятелен народ, различен от останалите в рамките на Османската империя. След това са четите, революционните комитети, Априлското въстание, участието в Руско-турската освободителна война. Всичко това са етапи от освобождението на българите“, посочи проф. Ненов.