Болести и слаб пазар отказват родните овощари

Производството на круши в България е намаляло със 75 процента през последните шест години, а площите с насаждения в страната продължават да се свиват, съобщават от NOVA. На фона на останалите основни овощни култури този плод вече заема малък дял от родното земеделие, тъй като специфичните болести, вредителите и трудностите при реализацията на продукцията отказват стопаните от засаждането на нови градини.

Предизвикателствата пред градините край Русе

Големите масиви с круши в страната в момента се броят на пръсти. Един от малкото производители в сектора е Николай Колев, който отглежда няколко различни сорта върху площ от над 100 декара в района на Русе. Стопанинът има 15-годишен опит с тази култура, но признава, че овладяването на технологията изисква дългогодишни усилия и търпение.

„Крушата е плод, който е много труден за отглеждане. Смея да твърдя дори, че е най-трудният плод за отглеждане и много производители не искат да засаждат круши. Има няколко важни болести, които ги унищожават, и един неприятел - крушовата бълха, с която трудно можем да се справим. Това е причината повечето производители да избягват да отглеждат този плод“, обясни председателят на „Съюз на Дунавските овощари“ Николай Колев, цитиран от NOVA.

„На мен лично ми е отнело 10 години да се науча да я гледам и съм имал много провали и много нулеви реколти“, сподели още русенският производител.

Биологично производство и затворен цикъл

Въпреки сериозните агротехнически рискове, малкият брой градини превръща крушата в търсена стока с висока рентабилност, особено в сегмента на чистите храни както у нас, така и на чуждестранните пазари. За да избегне загубите и да оползотвори цялата реколта, Николай Колев залага на изцяло биологично отглеждане и собствена преработка на плодовете.

„В моето стопанство крушата я отглеждам биологично, така че всичко, което успея да продам на биологичния пазар, го продавам като биопроизведен плод. Което не става за пресния пазар, го реализираме във фабрика за сокове. Правим студено пресовани сокове и ги продаваме. Почти нищо не изхвърляме от това, което прибираме“, допълни Колев.

По думите му за качествената продукция има стабилен пазар и стопаните не могат да се оплачат от липса на клиенти. „Смея да твърдя, че е плод, който може да се отглежда в нашата страна“, каза още председателят на браншовата организация.

Подобна пазарна ниша търси и Димка Четова от добричкото село Крушари. Преди пет години тя създава собствена градина с основна цел да съхрани традиционните български сортове.

„Навремето е имало голямо производство. С течение на времето много е намаляло, по-рядко се среща на пазара и по-лесно се дистрибутира“, посочи производителката от село Крушари.

Нерегламентиран внос и демотивация в бранша

Тазгодишната стопанска година при крушите приключва тази седмица при среден добив от около 1,5 тона от декар. Въпреки отличната реколта при всички видове плодове през сезона, голяма част от овощарите отново се сблъскват с невъзможност да продадат произведеното на справедливи цени.

„Изключително слаб пазар - това е кратката равносметка. Част от собствениците не можаха да продадат и са много силно демотивирани“, коментира членът на Управителния съвет на „Съюз на Дунавските овощари“ Димитър Рачев, цитиран от медията.

Като основни пречки пред реализацията на българските плодове браншът посочва сивия сектор при търговията и липсата на достатъчно фабрики, които да поемат излишъка от суровина в страната.

„Може би около 25 процента е нерегламентиран внос, а друга част е липсата на преработвателни предприятия“, заяви Рачев относно причините за липсата на пазар.