Генералната директорка на БНТ Вяра Анкова, конституционната съдийка Кети Маркова, репортерките на bTV Канна Рачева и Мария Цънцарова, както и десетки други българи, са открили имената и ЕГН-тата си в инициативни комитети за президентските избори и референдума.

При проверка в сайта на ЦИК те установили, че са се “подписали”, без да подозират. Шефката на БНТ Вяра Анкова например е регистрирана с личните си данни в Инициативния комитет за националния референдум на Красимира Димитрова Найденова. Анкова открила името си на 203-а стр., ред 1969.

Журналистката Канна Рачева установила, че “подкрепя” Петър Кичашки, който също има комитет за референдума.

Колежката й Мария Цънцарова се оказала привърженик на кандидата за вицепрезидент Светозар Съев.

Конституционната съдийка Кети Маркова проверила на шега в ЦИК ЕГН-то си. Оказало се, че фигурира в инициативните комитети, издигнали кандидатури за президент. В същата подписка тя видяла и данните на майка си. Жената веднага подала жалба в полицията и прокуратурата

Оттам са започнали разследване за документно престъпление за фалшивите подписи на Маркова и майка .

Като съдия Кети Маркова няма право да участва в политически партии, нито в инициативни комитети. Тя е извадила късмет, че сама е открила нередността, обясни висш прокурор. Можело е да бъде отстранена от работа, ако името й бъде открито в списъка.

До момента в Комисията за защита на личните данни са постъпили 40 жалби и 8 сигнала от хора, открили имената и ЕГН-тата си в системата. От ЦИК призовават всеки да провери дали неговото име фигурира и без да знае, се е подписал в нечия подкрепа.

Злоупотребилите ще бъдат санкционирани. Глобата може да бъде между 500 и 100 000 лв., в зависимост от установените нарушения. 80 хил. лв. са глобите за този вид фалшификации през 2014 г.

От Централната избирателна комисия обясниха, че няма правно основание на инициативни комитети, ползвали неправомерно лични данни, да бъде отказано ползване на предвидените 40 000 лева. за реклама в медиите. Те са получили 25 жалби и сигнали за ползване на лични данни.

Само 5 от тях са били за неправомерно ползвани ЕГН-та за регистрация на партии и инициативни комитети и са препратени на Комисията за защита на личните данни.

Останалите 20 са били за затруднения при проверката, която може да се направи на сайта на ЦИК.

ЦИК няма правомощия да проверява истински ли са подписите в списъците, каза говорителят на комисията Камелия Нейкова.