От началото на годината трима приятели емигрираха

Твърдо решени да не се връщат никога в България. И тримата образовани, с добри доходи и работни позиции. Когато попитах защо тръгват, от какво бягат, отговорът беше, че не бягат заради бедност или безработица.

Бягат от простотията, която ги задушава. От невежеството, грозотата, ганьовщината и мизерията на духа. От всичко, което пълзи, оригва се и мърси на всяка крачка.

От безизходицата на проклетия масов клозетен манталитет. От нищетата на отношението към онова, което ни заобикаля и би могло да бъде красиво. Но с други човешки същества.

Това е.

Лидия Делирадева