Утре честваме два празника - Месни Заговезни и Власовден.

Месни Заговезни е православен църковен празник, който се чества в неделя, 8 седмици преди Великден. Името на празника произлиза от това, че се заговява с месни ястия.

Празничната трапеза на този ден включва основно месни ястия. В седмицата след това се яде много сирене, масло и яйца. След този празник до Великден следват хранителни и духовни пости.

На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд.

Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към добродетелност. Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо.

На Власовден почитаме св. свмчк Власий.

Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът.

Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия - св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора.

От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка домакиня излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома.

Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят.

В Северозападна България “секат влас” на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек. На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става “влас” в очите им; не месят, за да не “власява” брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва.

Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат “власати”, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят “влас”, т.е. да няма празни класове.

Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони.

Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.