Всички сме чували зловещата фраза на Сталин "Няма човек- няма проблем"

Полусъбуденото българско общество видоизмени чрез представите си за промяна тази фраза в "Има човек - няма проблем"

Чакаме ЧОВЕКА.

Онзи, чието минало е бяло и неопетнено.Онзи, който се е доказал в битки.Онзи, който никога не е имал политически пристрастия, който е много умен и е начертал светлото бъдеще и със сигурност няма да ни предаде.Добър, отзивчив, безконфликтен, смирен и твърд.

Няма такъв човек!

Няма месия, който да ни поведе, харесван от всички. Никой от нас не е съвършен - не искаме да говорим за това, нали...

Всички грешим, нарушаваме правила, лъжем, оправдаваме се...

Всички сме хора.Спъваме се и падаме по пътя си, пълзим или стискаме зъби въпреки болката в изранените си нозе...ПРОМЕНЯМЕ СЕ.

Човекът, когото чакаме е всеки един от нас, чиито помисли са чисти, всеки, устоял в личния си катарзис на злото, всеки, простил на себе си и избрал трудния път и най- вече освободил се от собственото си его. Тези хора са стотици.Те са разпознаваеми, защото не искат власт, а справедливост, не се определят като водачи, а дават това на което са способни без суета и корист. И не искат нищо в замяна.

Ние заедно сме онзи когото чакаме.Всеки със своето можене, без завист и съревнования. Без его. Еднакви сме. Смъртни сме. Различават ни милостта на сърцето и стоманата на духа.

Ние сме надеждата.

Румяна Ченалова