Климатичните промени превръщат обикновения полен в здравна заплаха

Тревожна тенденция се наблюдава в световен мащаб – климатичните промени превръщат обикновения полен в сериозна заплаха за здравето на милиони хора. Според последни научни изследвания, глобалното затопляне не само удължава сезона на алергиите, но и прави реакциите към полена значително по-тежки. Информацията се съобщава от редица международни медии, позовавайки се на данни от актуални научни изследвания.

„Знаем, че климатичните промени водят до по-големи количества полен в атмосферата. Променя се сезонността на полена. Променят се и видовете прашец, на които сме изложени", обяснява Пол Бегс, професор по екологично здраве в университета „Маккуори" в Сидни, Австралия.

Последиците от тази тенденция вече се усещат в много части на света. Прогнозите за 2025 година в САЩ сочат, че нивата на полен ще бъдат по-високи от историческата средна стойност в 39 щата през настоящия сезон. А експертите са категорични – ситуацията само ще се влошава през следващите години, ако не бъдат предприети решителни мерки срещу измененията в климата.

Комбинацията от климатични промени и полен

Един от най-стряскащите примери за опасността, която представлява комбинацията от климатични промени и полен, е случаят от Мелбърн, Австралия. На 21 ноември 2016 година градът преживява безпрецедентна здравна криза, когато в рамките на часове хиляди хора получават тежки пристъпи на астма и дихателни проблеми. Спешните отделения приемат осем пъти повече пациенти от обичайното, а линейките не успяват да достигнат до всички нуждаещи се. Трагичният резултат – 10 души загубват живота си, включително 20-годишна студентка, която издъхва в двора на собствения си дом, докато чака медицинска помощ.

Феноменът е определен като „астма, предизвикана от гръмотевична буря" – състояние, при което специфични метеорологични условия раздробяват поленовите частици във въздуха на микроскопични фрагменти, които лесно проникват дълбоко в дихателните пътища. Подобни инциденти са регистрирани на различни места по света – от Бирмингам във Великобритания до Атланта в САЩ, но с покачването на средните температури и увеличаването на екстремните метеорологични явления, рискът от такива събития драстично нараства.

Как глобалното затопляне усилва алергените?

Учените посочват няколко основни механизма, чрез които климатичните промени усилват ефекта на поленовите алергии:

1. Удължаване на поленовия сезон – повишаването на температурите означава, че растенията започват да произвеждат полен по-рано през пролетта и продължават по-дълго през лятото и есента.
2. Увеличаване на количеството полен – по-високите нива на въглероден диоксид в атмосферата стимулират растенията да произвеждат повече полен. Лабораторни експерименти с различни видове треви показват, че при по-висока концентрация на CO₂ растенията произвеждат до 50% повече полен.
3. Промяна в разпространението на алергенни растения – променящите се климатични условия позволяват на силно алергенни растения да навлязат в нови региони.

„Зимите стават по-топли, пролетта започва по-рано, а есента се забавя. Съответно времето, което прекарвате навън в контакт с алергичен цветен прашец - се увеличава", обяснява Луис Зиска, доцент по екологично здраве в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Амброзията – невидимият враг, който засяга милиони

В много части на Европа и Северна Америка, един от най-големите виновници за поленовите алергии е амброзията – широко разпространена група цъфтящи растения, които мнозина определят просто като плевели. Тези непретенциозни растения могат да произведат изключително големи количества алергенен прашец – едно единствено растение амброзия може да отдели до един милиард поленови зрънца.

В момента алергиите към полена от амброзия засягат около 50 милиона души само в САЩ. Научно проучване, анализирало данни от 11 локации в Северна Америка за двадесетгодишен период (1995-2015), установява, че в 10 от тези района сезонът на полена от амброзия се е удължил значително – с цели 25 дни в Уинипег (Канада), 21 дни във Фарго (САЩ) и 18 дни в Минеаполис (САЩ).

Бъдещето на алергиите изглежда мрачно без незабавни действия

Ако не бъдат предприети решителни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, прогнозите са тревожни. Проучване от 2022 година предвижда, че до края на века поленовите сезони ще започват с до 40 дни по-рано и ще приключват с до 15 дни по-късно спрямо сегашните – което означава потенциално два допълнителни месеца годишно на страдание за хората с алергии.

Докато здравните системи по света се подготвят за справяне с последиците, експертите са единодушни – единственото истинско решение е драстично намаляване на емисиите на парникови газове и забавяне на процеса на глобално затопляне. В противен случай, обикновеният полен може да се превърне в една от най-сериозните заплахи за общественото здраве през следващите десетилетия.