Експерти поискаха въвеждане на данък „Захар“ заради детското затлъстяване

Експертите от организацията Health Metrics предложиха въвеждането на специфичен данък върху подсладените безалкохолни напитки в България. Мярката се лансира като спешен инструмент за борба с епидемията от затлъстяване и диабет, но повдига сериозни въпроси относно икономическата си ефективност и реалното разходване на бъдещите приходи.

Според анализаторите, новата финансова тежест не трябва да се разглежда като наказание за потребителите, а като механизъм за финансиране на дефицитната здравна система. Те настояват събраните средства да се инвестират целево в образователни кампании и програми за детско здраве.

Тревожна статистика или удобен повод?

Аргументите на Health Metrics стъпват на стряскащи данни. Средногодишното потребление на подсладени напитки в България е скочило драстично – от 29 литра на човек през 2020 г. до близо 38 литра през 2024 година. Ситуацията при децата е критична:

• Близо една трета от българските деца са с наднормено тегло.

• 18% от децата във възрастовата група 6–9 години консумират сладки напитки над три пъти седмично.

• При 15-годишните всеки трети пие подобни напитки ежедневно.

По данни на GBD 2019, високата консумация на "течни калории" води до над 500 000 години живот с увреждания и генерира загуби от близо 60 милиарда евро годишно в рамките на Европейския съюз.

Фискалният апетит

Въпреки здравните аргументи, икономическият контекст на предложението не може да бъде пренебрегнат. В Европейския съюз подобни данъци вече са генерирали приходи от над 2,13 милиарда евро само за 2021 година. За държавния бюджет на България, който страда от хронични дефицити, подобен поток от свежи пари е изкушаващ.

Остава отворен въпросът дали тези средства действително ще стигнат до децата. Историческият опит в България показва, че целевите средства често се пренасочват за покриване на други бюджетни пера. Освен това, въвеждането на нов данък върху масови стоки в условията на инфлация рискува да удари най-сериозно домакинствата с ниски доходи, без непременно да промени трайно хранителните навици на населението.

Международният опит, цитиран от експертите (включително този на Великобритания), показва, че данъкът може да стимулира производителите да намалят захарта в рецептите си. Дали обаче това ще проработи в България, или просто ще увеличи цените на рафта, предстои да разберем, ако управляващите решат да приложат непопулярната мярка.