Румяна Главчева: Напреженията се концентрират в източната част на региона

Силен вторичен трус с магнитуд 5 по скалата на Рихтер разтърси вилает Балъкесир в Западна Турция в понеделник, 5 минути след полунощ. Това е най-силният афтершок в региона след 7 септември, когато беше регистрирано земетресение с магнитуд 4.9, съобщава експерт-сеизмологът Румяна Главчева, дописен член на БАНИ и дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (днес НИГГГ-БАН).

Епицентърът на земетресението е локализиран от 360 сеизмични станции, включително 10 на територията на България, разположени на разстояния между 450 и 550 километра от сеизмичния източник.

"Интензивността на сътресенията в епицентъра не е определима на базата на информацията, постъпила в сайта на Европейския център," обяснява Главчева. Тя добавя, че от земетръсните параметри и минали наблюдения, интензивността може да се оцени на VI степен по 12-степенната скала. За сравнение, по време на основния трус от 10 август интензивността в района на Съндъргъ се оценяваше на VII до VIII степен.

Афтършокова активност

През първото денонощие след силния вторичен трус огнището е генерирало още 21 събития с магнитуд над 3. Две трети от тях са възникнали на дълбочина до 7-8 километра под земната повърхност, което означава, че са били ясно усетени от хората в епицентралния район – селището Съндъргъ, независимо от часа на случване.

Най-силното от последвалите земетресения е с магнитуд 4.6, като е било усетено до около 250 километра от епицентъра. В Истанбул, който се намира на приблизително 200-210 километра от епицентралната зона, трусът е бил усетен съвсем леко.

Удължен афтършоков период

Както отбелязва сеизмологът, афтършоковият процес продължава вече 45 дни след основното земетресение от 10 август. Напреженията се концентрират в източната част на региона.

"Твърде силен вторичен трус, като този в понеделник, наслагва своето влияние върху хора и сгради след повече от 40 дни," предупреждава експертът.

Поуки от земетресението

Румяна Главчева прави паралел между земетръсните събития във вилает Балъкесир и земетресенията в България, тъй като и в двата случая огнищата са предимно в горните части на земната кора.

Основното земетресение от 10 август беше с магнитуд 6.1. Нарушаването на целостта на земната среда или раздвижването на крилата на разлома започна на дълбочина около 7 километра под земната повърхност, като през септември активната дълбочина нарасна до 15 километра.

Само до края на август – за период от 20 дни, Истанбулският център е регистрирал и обработил над 7000 сеизмични събития в магнитуден диапазон 0.5-4.8. Над 30 от тях са били масово усетени в епицентралния район.

Влияние върху съседни райони

Докато продължава интензивната сеизмична активност във вилает Балъкесир, на близо 70 километра на изток, във вилает Кютахя, се проявява друга сеизмична активност. Според Главчева не е изключено енергията, излъчвана от огнището в Балъкесир, да е послужила като пусков механизъм за активността в Кютахя, особено като се има предвид, че разрушителният процес се развива от запад към изток.

Земетресението с максимална сила във вилает Кютахя е било с магнитуд 4.2 и се е осъществило на 21 септември около полунощ. Регистрираните вторични трусове там са малко над 30 и са твърде слаби, за да бъдат усетени от повечето жители. Активността в Кютахя е вяла и изглежда затихва.