Няма смисъл да напомням кой е Бай Ганьо, нали?

Ние така дълбоко и трайно си го носим у себе си, че май се притесняваме да не го загубим нейде по предългия ни път на българско съществуване. Е, понякога се засрамваме, но учените го обясняват с така наречените прояви на народопсихологията. Значи няма нищо страшно – така било е и ще бъде. Но само що се отнася до нас, до обикновения народ. Когато обаче съвременният Бай Ганьо се възприема и преживява като велик политик и уредник на държавата България, от когото зависи съдбата ни (на същите нас), започва да ни става гадно и много срамно. Нищо, че сме си го избрали на (не)честно проведени избори и сме си пожелали да се е отървал от най-съществения за Бай Ганьо житейски принцип: Да бъдеш винаги безпринципен, т.е. да си винаги с този, който е на власт в момента, без значение от идеи, принципи и морал. Да си на власт с него (тях) и да мачкаш останалите – доскоро приятели, но вече врагове.

Пиша за Бай Ганьо и неговия морал, защото нищо не се е променило днес. Героят ни обаче си е сменил антерийката, за да прилича на европеец, но съвременните ни държавници, макар че здраво се отъркаха о цивилизования свят, продължават на официални места да се появяват с бели чорапи, минзухареножълти или червени тениски, със скиорски шапки и да се кипрят под прически тип щъркелово гнездо, да ръсят откровени нелепости и цинизми. Майната му на протокола, те си имат техен. Защото са ТЕ. Няма смисъл да ги назовавам с имената им – омръзна ми.

Не мога обаче да разбера защо премиерът в оставка Бойко Борисов се е разхленчил, че е недооценен. Носът му така е увиснал, че пътека прави пред краката му, погледът му е толкова жален, че сълзи предизвиква, а гласецът не проронва и думичка за каки, сополи и тям подобни. Не, гласецът ридае, че човекът много е сътворил, построил, открил, но признателност няма. Ама, Борисов, нали такива са задълженията на министър-председателя! Нещо си свършил, безспорно е. Всеки, който работи, изпълнява задълженията си.

Кой лекар, учител, ректор, мениджър е ревнал, че публично не го хвалят колко хора е излекувал, колко ученици или студенти успешно са се дипломирали, как работят хората във фирмата, която управлява? За такива хвалби и Бай Ганьо не е претендирал – прост е бил човекът и не му е стигнал акълът за това.

Въпрос на (не)морал.

Ц. Стайкова