По време на война - Господи, какви времена дойдоха, ми е особено странно, нелепо и стъписващо да гледам някои от така наречените забавни предавания по телевизията

Разните комици, таланти, маски и капки, моми и ергени, както и всякакви набедени за веселящи народа шоута ми се струват обидни.

Точно в този момент ми се струват обидни и абсолютно не на място.

Като оставим настрана, че отдавна са се изчерпали и боксуват, като оставим настрана внесените продукции, на които трябва да ръкопляскаме от нямане на друго, какво ни остава? Нищо не ни остава, зяпане ни остава.

И ни остава най-главното – задължително да се забавляваме.

И друг път съм писал за този култ към забавлението, за този модерен и пиарски култ. Всяка втора дума на звездите – и чужбинските, и нашенските, е „много се забавлявахме“. Само това повтарят – „Много се забавлявахме“.

На тебе може и да ти се реве, ама като ги слушаш как са се забавлявали, вземеш, та изпиташ една вина към себе си.

Както е тръгнало на зле, ще изпукаме като кучета, но иначе много ще се забавляваме, докато се случва това – ще се забавляваме до самия край.

Вечерната ракия, особено третата, много върви с такива предавания. Прави ги още по-замъглени, опиващи и забавляващи.

Смях до дупка – до самата дупка – това му е майката.

Може и да съм краен, но никога няма да приема за нормално половината от времето на телевизиите да е заето от войни, смърт, разрушения и трагедии, от пепелища, раздели и омрази, а останалото да е смях и шоу.

От дванайсет до дванайсет и половина на обяд сме потънали в ужаси и война, а после почват комедии, смешки и безвкусици от този род.

Дори предаването „Стани богат“ в тези времена ми се вижда странно. Предаването е за умните, за знаещите, а се огледайте и ми кажете – в света умните и знаещите ли управляват? Какви екземпляри управляват света? И нито един от тях не е забогатял от ум и знания.

На ръба на бездната сме и не ни идва акълът.

Знам и приказката, че шоуто трябва да продължи. Но това шоу и тези шоута ми идват в повече. Призлява ми от съчетаването на кръв с хилене.

Николай Милчев