"За носталгиците по соца ще припомня, че беше същото каквото е сега. Простак от народа го управлява с талант за политиката. С отвратителни черти, но и симпатичен поради своята органичност.

Естествен лидер с бърз ум и вътрешно чувство за справедливост (чиято липса на качества ме отблъсква от соросоидите). На местно ниво беше успешен, защото управляваше с тоталната подкрепа на съветския съюз. Сега подкрепата е от Щатите и ЕС. Няма макроразлика. Малка диктатурка по мярата на населението, уредена в глобалния свят, но винаги от по-кофтита му страна.

Нищо не е по-различно, защото ние не станахме по-различни. Убийствените текстове за българския обществен и политически живот, които звучат актуално и днес са писани преди Освобождението, след Освобождението, преди 9 септември, след 9 септември (апокрифно и самиздат:), след 10 ноември и т.н.

Ние, за разлика от останалата част на света имаме качеството да не се развиваме. Това е самородната ни дарба, български бацил. Продев, чиято евтиносантиментална публицистика ми е потрес беше прав. Ние пак сме тук и пак сме си същите. За 27 години не можахме да рОдим нищо друго освен Тодор Живков. Това е констатация, а не капитулация. Националният успех и крачката напред ще дойдат тогава, когато се разделим с този образ. Освен, ако не стане още по-зле"

Автор: Явор Дачков, Фейсбук