44,8% от индустрията в България отчита намаление на приходите от продажби на стоки и услуги

IT бизнесът, който години наред е водещ по заплати в България и за който се очакваше, че ще получи допълнителен тласък заради нуждата от по-масово цифровизиране в условията на пандемия, неочаквано се оказа, че не се справя съвсем добре с коронакризата, пише 24 часа. Това личи както от данните на статистиката, така и от заявките на тези фирми за държавно подпомагане за запазване на работните места.

Оборотите на създателите на софтуер, колцентровете и разработчиците през първото тримесечие на 2020 г. продължаваха да нарастват както и преди с над 20% в сравнение със същия период на предходната година. Но през второто тримесечие този ръст внезапно падна на 5,7%, а вероятно данните за третото ще покажат дори спад.

Общо 277 фирми от IT сектора в България са получили одобрение по програмата 60/40 за субсидирана заетост за периода април - юни 2020 г., показват данни за програмата. Субсидията за периода е почти 3 млн. лева, като са подпомогнати заплатите на над 4700 души.

IT компаниите, одобрени по програмата, са в 26 населени места, сред които в София има 153 компании, във Варна – 18, в Бургас - 11, в Русе – 8, а в Пловдив - 7 компании.

Две трети от фирмите, включили се в схемата 60/40, са микропредприятия с под 9 души служители, а останалите са малки и средни компании.

Сред всички тях има и немалко такива, които работят само на българския пазар. Те са 45 софтуерни фирми с общо 902-ма служители. Заявените и одобрени за тях субсидии са за около 400 работни места. Засега дъщерните компании на големите световни софтуерни и хардуерни гиганти, големите контактни центрове, базирани в България, телекомите и ISP, оператори на хостинг и центрове за данни не са се възползвали от субсидии.

При това в този сектор става въпрос за възнаграждения, които са неизмеримо по-високи, отколкото навсякъде другаде. Средната работна заплата в този сектор от икономиката бе достигнала 3350 лв. през март. Но с настъпването на пандемията неизменно пада.

Тя стана 3267 лв. през април, 3230 през май, а през юни бележи леко повишение до 3312 лв.

Според анализ на консултантската компания CBN Pannoff, Stoytcheff & Co има големи ползи за държавата от субсидирането в IT сектора, защото едно работно място там осигурява средно 15 000 лева данъци за бюджета, а специално при софтуерния бизнес дори 24 244 лв. По този начин субсидията от 3 млн. лв. дава възможност на работодатели на 6800 човека да осигурят на бюджета възможност за приходи от 102 млн. лв.

Според проучване на “Телерик Академия” сред 70 технологични компании в България бизнесът обаче очаква раздвижване. 96% от IT компаниите очакват ръст на бизнеса си до 12 месеца, а от тях 36% вече бележат растеж. 43% предвиждат това да се случи до 6 месеца, а 17% - в рамките на година. Въпреки пандемията близо 70% инвестират в обучения и надграждане на уменията на служителите си.

Същевременно 77% от компаниите са запазили възнагражденията на служителите си непроменени, а 1% от тях дори са ги увеличили в периода от март до септември. 12% споделят, че бюджетите им са все още в процес на преразглеждане, а едва 8% са ги редуцирали. 13% предвиждат увеличение на новите назначения

Това обаче не се отнася за производителите на авточасти и аксесоари, които пострадаха от спирането на автомобилните заводи и веднага се включиха в програмата за субсидиране с около 10 000 работни места.

Само че там заплатите са доста по-ниски – 1100 лв. средно, а при производителите на компоненти като кабели даже още по-ниски – 890 лв.

16 от общо 68 фирми, които още през април и май първи кандидатстваха за подпомагане по схемата 60/40, бяха именно от този сектор. Голяма част от заводите дори спряха напълно работа, тъй като на основните им клиенти се наложи да затворят – силният спад в покупката на нови автомобили препълни складовете на световните автомобилопроизводители с продукция.

Силният спад в туризма, който се очертава да стигне към 80% до края на годината, наложи изобщо да се преразгледат мерките за подпомагане на хотелиери, ресторантьори, туроператорски фирми, екскурзоводи и още ред професии, които са свързани със свободното време.

Още през юли към мярката 60/40 бяха добавени 290 лв. помощ за едно лице, работещо в туризма, което я превърна в 80/20 - 80 на сто от разхода за заетостта е за сметка на държавата, а останалите от работодателя.В туризма също така не се изисква запазване на работните места за сезонните служители от 1 юни, както и липса на задължения към бюджета за данъци и осигуровки за 2020 г., но с условието, че те трябва да бъдат декларирани.

Засега по този начин в туризма са спасени 22 хиляди работни места, но проблемите там тепърва ще се задълбочават. Тъй като около една четвърт от хотелите изобщо не са заработили това лято и се очакват верижни фалити, а тепърва се търси начин да се облекчи положението на стотиците собственици на обекти, които са изградени с кредити.

Последното проучване на НСИ сред бизнеса показва, че 44,8% от фирмите в индустрията са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги. Компаниите от развлекателния и спортния бизнес, както и ремонтните дейности също са с по-слаби резултати - 37,9% от тях са надолу. Въпреки сериозния отлив на туристи се оказва, че в търговията, транспорта, ресторантьорството и строителството има най-малко фирми, отчитащи спад на приходите - между 35,4 и 36%.

За следващия месец 94.5% от анкетираните нефинансови предприятия прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 2% - че ще преустановят временно дейността си, а 1,8% - че щепрекратят дейността си.

Финансисти и инженери - най-търсени

IT cпeциaлиcти, финaнcиcти, xopa c виcoкo нивo нa чyжди eзици и инжeнepи са най-търсените работни места от работодателите в България в условия на коронакризата. Toвa пoкaзвa пpoyчвaнe нa кoмпaнията за пoдбop нa кaдpи Аdессо Бългapия.

Слyжитeли c тexнoлoгични yмeния ce тъpcят нe caмo oт IT ceктopa, нo и зa paбoтa в oблacти кaтo изнeceни бизнec ycлyги, cтpoитeлcтвo и тъpгoвия c бъpзooбopoтни cтoки. Търсенето на нови служители обаче остава най-вече в София и големите градове за сметка на по-малките.

Куриерските фирми дръпнаха с 20% нагоре

Един от най-печелившите бизнеси по време на пандемията е куриерският. Дори и след периода, в който трябваше да си седим вкъщи, поръчките онлайн продължиха, след като хората вече веднъж се престрашиха и свикнаха да пазаруват по интернет. Със средно 20% е растежът на приходите на куриерските фирми. Доставките до адрес са се увеличили, все по-малко клиенти избират варианта да отидат до офис, за да си получат пратката. Увеличава се също делът на клиентите, които заплащат с кредитни или дебитни карти.

Някои от компаниите отбелязват спад на международните пратки заради приземяване на самолетите. Този спад обаче се е компенсирал от вътрешните доставки. От бизнеса посочват, че след падането на ограниченията, въведени с извънредното положение, е имало известно намаление на пратките, но след това се е регистрирал нов ръст. Той се дължи на новата вълна пазаруване по интернет, вероятно заради притеснението на хората от новото нарастване на броя на заразените.