Великденското яйце е магически символ.

Някогашните българите са го слагали в дрехите, за да бъдат силни. Това разказва доц. Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, цитирана от Агенция "Фокус".

Слагали са го и в моминския чеиз, за да грее с красота, така както грее писаното яйце с майсторството. Пускали са черупките в храната на добитъка, защото се счита, че имат магическа сила, дават здраве и сила. Добитъкът ще бъде здрав, няма да се разболява. В това отношение всичко в яйцето, осмислянето му като соларен символ, е с магическа насоченост, допълни доц. Банкова.

Тя обясни, че по традиция на трапезата се яде агнешко месо – още един символ, свързан с жертвата. „Коли се винаги мъжко агне, то трябва да е съвършено, да няма дефекти. Навремето се е пекло на ръжен, като специално се е внимавало да не се счупи нито една кост“, коментира тя. Доц. Банкова уточни, че символичното пожелание „Христос Воскресе – Воистина Воскресе“ е като магическа словесна формула, която хората разменят помежду си, и която като че ли „отключва празника“.

„Много са елементите, които можем да кажем, че са натоварени със символика. В основата е пролетта, радостта, веселието, младостта, новото начало, вярата във възкръсналия Бог“, допълни доц. Банкова.