„Турското робство е метафора, историческата истина е друга“.

Какво мислите за автора на това твърдение?

Какъв е той - обикновен сквернословец, още по-обикновен комплексар или нещо друго?

И какви слабаци управляват държавата, та търпят подобни хули?

Докачливи, ако хвърлиш дори прашинка върху постните им личности - обаче толерантни към опозоряването на Историята ни.

Навсякъде една думица да бъде казана срещу Холокоста - и ще разкостят хулигана.

Преди време в Австрия осъдиха известен британски историк, защото си беше позволил да се усъмни в някои твърдения за Холокоста.

Тук публично изнасилват Историята ни - но слабаците си мълчат.

Клетият арменски народ извади голям късмет, досега поне - все още някакъв местен еничарин не е казал, че арменците са си живели райски под турския нож.

Впрочем, един – Соломон Паси – почти го изговори: „Каква ни е далаверата, та да признаваме арменския геноцид?“

Всичко е далавера за тия типове.

Защо се изтъпанват така тия хора?

Някакви старомомински комплекси ли начесват?

Или пък искат с тъпоумна провокация да се наврат в полезрението на публиката?

Глупаво е, защото с лилипутския си ръст трябва да се преборят с литературната ни класика, с историческите извори, с краеведението, със свидетелствата на чужди автори.

Ами свидетелствата на народното творчество?

И те ли трябва да бъдат поругани и зачеркнати?

По-вероятната причина е, че новите еничари са огладнели и пробутват скандална теза, за да осребрят отцеругателството си.

Винаги ще се намери кой да им плати.

Къде зяпа обаче държавата?

Нали сте големи приятели с евреите – поучете се от тях. 

Автор: Кеворк Кеворкян