Националният институт отчете сериозни климатични аномалии през месеца

Месец юли се оказа най-хладният и валежен в България от 2019 година насам, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология чрез Българската телеграфна агенция. Температурите и валежите в страната са отбелязали съществени отклонения от климатичната норма заради поредица от студени атмосферни фронтове през изтеклия месец, които предизвикаха локални наводнения, градушки и щети върху земеделските култури в различни райони.

Температурни рекорди и обилни валежи

Средните месечни температури, отчетени в оперативните станции на института, са варирали между 18 и 26 градуса, с отклонение от нормата между минус 1,4 и плюс 1,4 градуса. Най-високата стойност е измерена на 20 юли в благоевградското село Първомай – 39,3 градуса. Най-хладно в населено място е било в Драгоман на 26 юли с отчетени 4,9 градуса, докато на връх Мусала живакът е паднал до минус 2,6 градуса. Столицата също е отчела сериозна амплитуда – от 8,9 градуса минимална до 33,4 градуса максимална температура.

Месечните суми на валежите показват огромни разлики в страната – от едва 13% от климатичната норма в Малко Търново до впечатляващите 371% в Горен чифлик, област Варна. Именно там е регистриран и най-обилният 24-часов валеж от 107,1 мм. В района на Трън също са паднали значителни количества, достигащи 98,4 мм в село Долна Мелна. В края на второто десетдневие по най-високите върхове на Рила и Пирин дори е превалял сняг.

Опасни явления и бури

Динамичната синоптична обстановка и преминаващите студени фронтове са предизвикали мощни конвективни бури през целия месец. Още на 1 юли София беше ударена от силна буря с дъжд и град, която наводни подлези, приземни етажи и прекъсна електрозахранването в редица квартали. Тогава за кратко време паднаха 31,1 мм валежи, равняващи се на половината от месечната норма за града. Подобна беше ситуацията и в Пловдив.

На 20 юли нова стихия нанесе сериозни щети в Югозападна България. В благоевградското село Крупник бяха наводнени жилищни постройки и инфраструктура, а в Кресна паднали дървета блокираха временно движението по главен път Е-79. Интензивните гръмотевични бури станаха причина и за няколко горски пожара, възникнали след паднали мълнии в районите на Петрич, Съединение и Национален парк „Пирин“.

Аномалии бяха отчетени и по Черноморието, където на няколко пъти се наблюдаваше рязко изстиване на морската вода. Най-драстичен е бил спадът край Шабла в началото на месеца, когато водата е изстинала с 5 градуса само за една нощ, достигайки 17 градуса.

Влияние върху реките и земеделието

Според хидролозите, по-голямата част от наблюдаваните реки са останали около и под праговете за средни и ниски води, с изключение на река Голяма Камчия при Велики Преслав, чието ниво се е задържало високо.

Агрометеорологичните условия са били изключително променливи. Докато в началото на месеца развитието на културите е вървяло нормално, бурите и градушките между 19 и 23 юли са нанесли сериозни поражения върху реколтата в районите на Благоевград, Сандански, Стара Загора и Ямбол. Въпреки обилните валежи на места, в източните и южните райони е отчетен воден дефицит, което запазва високия риск от полски и горски пожари.