Едни от най-древните свещени текстове в света, преведени направо от санскрит на български, се появиха в уникална книга – „Упанишади“.

Това стана възможно благодарение на майсторския превод на двама наши индолози – проф. Милена Братоева и доц. Гергана Русева, предава БНТ. И двете са възпитанички на Индология в Центъра за източни езици и култури на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Не случайно нашата школа е смятана за една от най-силните в света. Имаме преподаватели по хинди и санскрит в престижни университети в Ню Йорк, Лондон, Бон.

„Упанишадите“ бяха представени по стар индийски обичай – хора на знанието ги „освободиха“ пред препълнената зала и ни докосват до тази предревна мъдрост на високоразвитите цивилизации по поречието на Инд и Ганг. Наричат ги „Път на знанието“ – крайна, върховна цел – постигната чрез тези съчинения.
На онова знание, което превръща духовното невежество – АВИДЯ – във ВИДЯ – прозрение и мъдрост. Буквално „упанишад“ означава „Седейки заедно“ и това е традицията на обучение, при която учениците са близо до учителя. Раждането на „Упанишади“-те е отдалечено от нас с близо 5000 години. Предават се устно от поколение на поколение.
Векове по-късно ги записват на санскрит. Канонизирани са 108, наричани основни или ранни, в книгата на български влизат осем от тях. Всеки един текст е завършен сам за себе си. Така че на български имаме осем истини за живота. И не е невероятно да са различни.

„Истината само побеждава“ е извезано на индийското национално знаме. И всеки има своята истина и своя Бог.
На западните езици започват да превеждат „Упанишади“-те в началото на 19 век. А в България в началото на 20 век. Книгата „Упанишади“ днес ни води към прозрение за нас самите и за света наоколо, на първо място заради проникновения превод на проф. Милена Братоева и нейната ученичка доц. Гергана Русева.

Не е лесно да предадеш древноиндийската мъдрост на български език днес.