Камери за средна скорост – модерно решение или поредната безсмислена мярка?е

Докато правителството гордо обявява 37 нови мерки за намаляване на пътните инциденти с амбициозната цел от 20% спад, експертите в областта остават скептични относно ефективността им. Въвеждането на системи за измерване на средна скорост е сред най-обсъжданите новости, но дали това е правилният път или поредното безсмислено харчене на пари?

"Няма как да тръгнем в една посока. Контролът върху участниците в движението е задължителен и той е нещо, което през годините липсва, по-скоро не е достатъчен. Приветстваме тези мерки, които биха повишили контрола. Мерките, които са свързани с повишаване качеството на нашите пътища, е задължителна част. Но и това не е достатъчно, те са комплекс от мерки, които трябва да бъдат изпълнени", заяви инженер Иван Петков в студиото на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR.

Вечно догонваме другите държави, но не учим от грешките им

Христо Радков от Българското обединение на шофьорите е категоричен, че предложените мерки са направени без задълбочен анализ и няма да доведат до желания резултат.

"Някой някъде чул, че в някоя държава се прави и веднага ще го прилагаме у нас. Някой чул, че в някоя държава се прилага правилото за средна скорост, ще го прилагаме у нас - прекрасно. Но там, където това нещо започна да се прилага преди 20 и няколко години, вече спряха да го прилагат, защото решиха, че не е ефективно," посочи Радков с доза сарказъм.

Той даде пример и с друга мярка - отнемането на регистрационни табели: "После някой ще сваля номера, прекрасно. Гърците, които го прилагаха досега, вече предлагат да го премахват, ние вървим винаги след събитията."

За какво отиват милионите от глоби и винетки?

Особено впечатляващи са финансовите данни, изнесени в ефира - ежедневно в хазната влизат по 320 хиляди лева само от глоби за превишена скорост. За сравнение, от винетки и тол системи държавата е събрала над 890 милиона лева за изминалата година. Въпреки това, качеството на пътната инфраструктура остава плачевно.

Инженер Петков подчерта, че контролът трябва да е постоянен, а не кампаниен: "Камерите за средна скорост ще имат някакъв ефект, но дали той ще е достатъчен, е друга тема. Ако разчитаме на това, че средната скорост ще оправи нещата, това няма как да стане."

Борим се с несъществуващ проблем?

Може би най-парадоксалното в цялата ситуация е, че според Христо Радков, МВР дори не води статистика колко са загиналите вследствие на превишена скорост за 2024 година.

"Преди година го смятаха, тогава бяха 5 човека. Насочваме оръжието срещу проблеми, които не са от първостепенно значение на пътя. Предложенията се дават от хора, които не са на пътя," възмути се експертът, добавяйки язвителна забележка за транспортния министър: "Вчера слушах транспортния министър как обясняваше как било в другите държави, този човек пътува само със самолет - дали знае как е в Сърбия? Не, не знае."

Радков припомни и за трагичния инцидент със Сияна, посочвайки, че причината е била в състоянието на пътя: "Тези 36 участъка са много повече и ние ги знаем отдавна, но процедурите за ремонт са много сложни. Когато спрем пътя и той спре да ни убива, тогава вече ще сме добре."

Остава отворен въпросът дали новите мерки на правителството ще доведат до реално подобрение на пътната безопасност, или просто ще се превърнат в поредната кампания за събиране на средства от джоба на българския шофьор, докато истинските проблеми остават нерешени.