Моля ви!

Те са от изчезващия вид на бабите със забрадките.

И когато ги видя,винаги си представям бабка… как едва вървеше, но ровеше пръстта.

Те са донесли в кошничката си няколко ябълки… две-три връзки магданоз… малко грозде от асмата… лапад… няколко букетчета цветя, завързани с преден конец… малко доматчета, набрани сутринта рано преди да хванат автобуса за града….

Продават ги на смешни цени и се надяват паричките да им стигнат за билетчетата

И не се пазарете. Днес една от тях ми подари ябълка, след като си купих от нея разни неша… попитах я… Защо? А тя ми каза …ти не се пазариш… знаеш как се гледа…

Знам как…..

Знам, и че е по лесно да купите от прекупвачите, защото там има всичко….но уверявам ви… това, което ще купите от бабите със забрадките има друг вкус…

Вкус на истинско… на детство… на обич…. на земя, примесена със сълзи….

Автор: Слава Георгиева – емоционално разказва за възрастните жени от село, които се опитват да изкарат някой лев на градския пазар.