Най-добрият вариант за всички е западен инвеститор, но такъв засега няма, заяви енергийният експерт Цветомир Николов

Унгарската компания "МОЛ" и азербайджанската държавна компания "СОКАР" са основните претенденти за придобиването на активите на "Лукойл" в България. Това заяви енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Цветомир Николов в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS.

Николов коментира новия кръг на западни санкции срещу руския петролен сектор, настойчивото очакване за продажба на българската дивизия на "Лукойл" и новите поправки в Закона за инвестициите, които дават правомощия на ДАНС да одобри евентуална сделка.

Интерес от Азербайджан

По думите на Николов азерската компания "СОКАР" има интерес към рафинерията в Бургас като част от стратегия за разширяване на своите пазари. "Интересът на компаниите от Централна Азия е съществен, защото има интерес да затвори кръга. Генерално идеята на 'СОКАР' е да заобиколи и да създаде мост отвъд руската инфраструктура и да осигурява нови пазари за себе си", обясни експертът.

Унгарска следа

Унгарската "МОЛ" отдавна се спряга за възможен купувач, но към момента няма официално потвърждение. Компанията проявява интерес и към сръбската държавна компания "НИШ", която е под американски санкции заради мажоритарния дял на руския газов гигант "Газпром" в нея.

Ролята на държавата

"Държавата отдавна трябваше да окаже оперативен контрол над 'Лукойл', както беше в Италия например. ЕК позволява такива възможности, има такива инструменти. Това не е национализация, не се променя собствеността на компанията, просто държавата гарантира плавния преход между новия и стария собственик. Държавата има готовност да направи същото сега, ако поиска", подчерта Николов.

Правомощията на ДАНС

Относно последните законови промени, даващи извънредни правомощия на ДАНС при продажба на стратегически обекти, експертът коментира: "Какво прави новият закон? Държавата ще направи проверка на новия купувач, но това важеше и при предишния режим. Тук се има друго предвид - сега ДАНС ще верифицира политическото решение, ще имаме институция, която ще влияе на политическото решение. Идеята на закона е важна, защото така държавата има право да насочи инвестицията, може да насочи 'Лукойл' към конкретен купувач".

В крайна сметка решението за продажба е на самата компания, която има автономно право да реши на кого да продаде активите си. Държавата обаче трябва да одобри купувача, тъй като става дума за предприятие със значение за националната сигурност.

Глобалният контекст

Само преди седмица стана ясно, че Великобритания санкционира "Лукойл", отделни лица и над 40 кораба, които доставят петрол от Русия на трети страни.

"Преди политиката на санкции беше да се ударят отделни лица, които помагат на политиката на Владимир Путин. Това създаде вратичка в режима, защото тези олигарси дават част от акциите на подставени лица, отдръпват се от оперативното ръководство и компанията продължава да си функционира. Това е случаят с 'Лукойл', който досега не беше санкционирана компания. Беше санкциониран Вагит Алекперов, а той предаде компанията на свързани лица и си продължи да работи", обясни Николов.

Експертът подчерта, че страните от ЕС почти не купуват директно руско гориво, но го правят през посредници. "Унгария, Словакия и Сърбия продължават да купуват руско гориво. Мнозинството от ЕС обаче вече не купува директно от Русия. Проблемът е на друго място - санкциите по отношение на петрола от Русия създават ограничения за стигането му до ЕС, затова рафинерии от трети страни сключват договори за доставка от Русия с голяма отстъпка, преработват го и го внасят в ЕС и други страни", заключи енергийният експерт.