Изписаха се много неща относно това, че някои студенти в РУ „Ангел Кънчев“ живеят с 2 лева на ден...

Мисля, че е време да разкажа истинската история. Нека да кръстим човека „М“ (просто произволна буква).

Преди година започнах да уча във въпросният университет... В моята група имаше момче, което беше израснало в дом за деца,идваше на лекции, но си личеше, че няма хигиенни навици.

„М“ беше започнал работа в един русенски супермаркет, но го уволниха, защото крадеше. Всички знаехме, че животът му е бил труден и решихме да му подадем ръка. Цялата група, включително и някои преподаватели събрахме по 3 лева и му ги дадохме, за да може да е щастлив по коледните и новогодишните празници. Извадихме парите от джоба си, защото искахме да направим добро и поне един човек в неравностойно положение да се чувства добре.

На следващия ден, „М“ дойде на лекции и се похвали, че с парите, които събрахме за него си е купил трева и цигари... От този ден нататък той започна да иска пари от преподавателите, като им обясняваше, че трябвало да си купи яке (преглътнахме и това)... Но нещеш ли след няколко дни се появи с таблет и още 2 кутии цигари.

Канехме го с нас на кафе, а той ни караше да му плащаме сметката, в един момент на нас ни дойде в повече.

Спряхме да го каним на кафе, спряхме да събираме пари за него, защото ги харчеше за глупости и в един момент той се обърна срещу нас с думите:

„Аз съм по-специален от вас и съм повече от вас,защото съм израснал в дом. Ще си купувам каквото искам. Вие сте нищо пред мен. Вие сте кокошки, глупаци, нищо не става от вас.“

Хубави думи, а?

Мили хора, пиша това за да се замислим!

Прибираме се вечер,хапваме вкусно,а после лягаме в топлото си легло,а има много хора в неравностойно положение,за които топлото е лукс.

Не казвам да не помагаме мили хора,напротив... Хубаво е да помагаме,но да помагаме на тези,които наистина се нуждаят.

Няма значение дали сме българи, роми или прочие, няма значение и като цяло от каква националност сме, важното е ДА СМЕ ХОРА!
Напоследък сме се превърнали

Да помагаме на тези,които се опитват да постигнат нещо,а не на тези ,които по-меко казано вземат от работното си място без да плащат или пускат различни апели в интернет пространството,само защото ги мързи да станат и да направят нещо за собственото си добро!

Напоследък сме се превърнали в такива хора, дотолкова,доколкото тортата е торта без блатове!

Жал ми е мили хора, жал ми е, че повечето сме добри и помагаме, а повечето от „нуждаещите се“ не го оценяват.

Няма лошо да помагаме,нека помагаме,но на тези,които опитват и се борят, на тези, които го заслужават!

Да помагаме на тези, които го оценяват.