Има нещо в репортерското отразяване на военни действия, което вероятно е трудно да бъде избегнато, но е дълбоко смущаващо, от гледна точка на професията

 И то е, че имаш право да снимаш и показваш само това, до което те допуснат. И винаги си под надзора на едната или другата страна.

Да направиш независим репортаж, без да те убият, арестуват или изгонят от мястото, се оказва почти невъзможна мисия.

Пиша всичко това, защото чух от репортер на Нова тв, че колежки от други медии са били арестувани, взимани са им отпечатъци от военните или пък видео материалът им е бил изтрит.

Намирам дълбоко противоречие в думите: "Елате и покажете на света какво се случва" - от една страна. И от друга :"Но, както ви кажем ние."

Казвам го от гледната точка на репортер, който е бил на места, далеч по-обикновени от бойно поле. Но знам как може да те посрещнат "на нож", когато искаш да покажеш какво се случва. С всичките детайли, на които можеш да попаднеш.

Затова най-силни и до днес остават първите свидетелства на хората от домовете и балконите им, от първите дни след нападението на 24ти.

Миролюба Бенатова