Не знаем какъв ефект ще има върху микробиома и гените ни, предупреди професор Светла Данова

Има един източник на протеин, към който оставаме скептични в наши дни - насекомите. Въпреки че Европейската комисия разреши включването им в 10 продукта като протеинов субстрат, българска учена остава предпазлива относно масовата им употреба.

"Включването на протеини от насекоми се налага на първо място поради недостига на естествени протеини. Дискутира се да ограничим протеина от месо поради неблагоприятните промени в климата и нуждата да ограничим въглеродните емисии", обясни проф. Светла Данова от Института по микробиология към БАН в неделното издание на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR.

Според микробиолога се цели да се намали отглеждането на едрите животни и да се ограничи негативният екологичен отпечатък. Тя съветва, ако сме решили да повишаваме теглото си, да опитаме да качим килограми с помощта на суроватъчен белтък, който според нея е по-полезен.

Какви насекоми се тестват за храна

"Тестват се различни насекоми. Идеята е да се усвоява белтъкът от ларвите. Формите във вид на червейчета. Може лесно да бъде преработено в храна за риби. Рибата нараства бързо", уточни проф. Данова.

Ученият съобщи, че някои европейски държави разработват дори мляко с ларви от насекоми - идеята е това да е високопротеинова храна за определени консуматори.

Консуматорите трудно възприемат промяната. Усещането е различно, когато ни кажат, че консумираме продукт на основата на насекоми. Ако не ни кажат, може да го харесаме, даде пример гостът.

Предупреждение за безопасността

"ЕК разреши да се влагат в 10 продукта като протеинов субстрат, но сравнително малко са изследванията за безопасност. На международна конференция поисках думата и им казах, че предпочитам на този етап, докато няма научно доказани ползи и вреди, да не избързваме с масовото навлизане на този субстрат за пряка консумация от човека", заяви проф. Данова.

Тя обаче не е против да хранят рибите и да се направят анализи дали този белтък ще промени микробиома ни.

Негативизмът на микробиолога идва не само от това, че не знаем какъв ефект ще има върху микробиома ни, но и заради ефекта върху нашите гени.

"Матрицата е много сложно организирана, но елементи от хранителния ни режим може да заключат или отключат част от нашите гени. Като учен предпочитам ЕК да даде повече време, преди да ги пусне в масова употреба", подчерта проф. Данова.