Експертът прогнозира избори в края на април и определи идеята за сканиращи устройства като "невежество или злонамереност"

Промени в изборното законодателство, направени по-малко от шест месеца преди вота, автоматично опорочават изборния процес. Това предупреди математикът и експерт по изборни системи проф. Михаил Константинов. Според него депутатите в момента се "забавляват" с идеи за ревизия на правилата, но време за реално внедряване на нови технологии няма.

"Категорично не трябва да се правят промени в Изборния кодекс в последния момент. Правилото е една година преди изборите да не се пипа нищо. А това, което се пипне – да важи не за предстоящия вот, а за по-следващите избори", заяви Константинов, цитиран от NOVA.

Сканиращите устройства – скъпа илюзия?

Професорът подложи на остра критика лансираната от някои политически сили идея за въвеждане на сканиращи устройства за преброяване на бюлетините. Според неговите изчисления, подобна инвестиция би струвала около 50 милиона евро за техника, която е спорно колко ще бъде използвана.

"Няма никакъв теоретичен начин за два месеца да се доставят машините, да се сертифицират, да се обучат комисиите и да се подготвят избирателите. Да се твърди подобно нещо е или пълно невежество, или злонамереност", категоричен бе експертът в предаването "Пресечна точка". Той допълни, че "техническото зрение" на тези устройства не е 100% надеждно и съществува риск от неправилно отчитане на гласове при най-малкото отклонение в маркирането.

"Пенсионерите не са виждали банкомат"

В защита на запазването на хартиената бюлетина, Константинов използва силен социален аргумент, визирайки възрастното население в малките населени места.

"Хората, които гласуват в малките секции, не са виждали машина. Няма и да видят. Не са виждали и банкомат, а и няма и да видят. Получават си пенсиите на ръка. Това са 800 хиляди български пенсионери", подчерта той.

Статистиката от последните шест вота показва устойчива тенденция – когато избирателите имат право на избор, съотношението е приблизително 60 към 40 в полза на хартията. Според професора, премахването на тази опция би било дискриминационно за голяма част от електората.

Митът за недействителните гласове

Константинов оспори и тезата, че машинното гласуване е единственото решение срещу недействителните бюлетини. Той посочи, че с изключение на местните избори, където грешките достигат до 15% заради сложността на листите, при парламентарни вотове недействителните гласове се движат в рамките на 2 до 4%, което според него е "в рамките на нормата".

"Който твърди, че са повече, или е невежа, или лъже", отсече математикът.

По отношение на политическата картина, проф. Константинов не очаква появата на нов голям играч за предстоящите избори. Прогнозата му за датата на вота клони към края на месец април, въпреки желанията на някои партии за по-ранна дата през март.