Съдебната система в Русе издигна нова бариера пред гражданите

Въпреки декларираните цели за повишаване на сигурността, решението на Окръжен съд – Русе да въведе ограничителни мерки за паркиране около Съдебната палата предизвиква сериозни въпроси за своята своевременност, необходимост и прозрачност.

На фона на провинциалното спокойствие в Русе, където престъпността е ниска, а демографската криза обезкървява обществото, настоящите действия изглеждат като институционален акт на самозащита, а не на служене на гражданите.

Исторически контекст: Десетилетие на изкуствена изолация

Ограничаването на достъпа до съдебната институция не е ново явление. Преди повече десет години ръководството на съда блокира свободното движение на граждани през централния вход, превръщайки сградата в подобие на затворена крепост. Днешната заповед №76 от 19.02.2025 г. изглежда като логично продължение на тази политика на изолация, но вече разширена към градското пространство.

Парадоксът се крие в това, че съдът, който би трябвало да е гарант за достъп до правосъдие, системно трансформира своята физическа присъственост в символ на отчуждаване.

Законова база или легална фикция?

Официалното обосноваване на мерките се корени в чл. 86, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наредба №4 от 2008 г., която регулира сигурността на съдебните обекти. Въпреки това, анализ на цитираните текстове разкрива проблеми с тяхната интерпретация:

1. Наредба №4 изисква мерки за безопасност „съобразено с конкретната заплаха“. В протокола от охранителното обследване обаче липсват данни за актуални рискове – документът се позовава на общи приказки за „глобалния терористичен контекст“, без да посочва специфични застрашения за Русе.

2. Чл.7, ал.1 от Наредба №4 позволява обособяване на зони за сигурност само при наличие на „реална опасност за живота или здравето на съдиите“. От публичните регистри на МВР обаче не се виждат сигнали за подобни рискове през последните пет години.

Интересното е, че същата правна рамка не е била прилагана повече от 15 години, където свободният достъп е определен като „приоритет“. Тази селективност поставя въпроси за двойните стандарти в прилагането на закона.

Социално-икономически парадокси: Град в упадък vs. институция в експанзия

Докато Русе се бори с демографски срив – населението намалява с 1.8% годишно, а средната възраст е 47.3 години – съдебната палата разширява своята инфраструктурна изключителност. Според данни на НСИ, през 2024 г. само 12% от делата в окръжния съд са свързани с криминални престъпления, което още повече отслабва аргумента за „спешната нужда“ от сигурност.

Икономическият аспект е също така показателен. Създаването на паркингова зона само за служебни автомобили изисква разходи за маркировка, охрана и поддръжка. Тези средства идват от данъците на община, където 33% от пенсионерите живеят под прага на бедността.

Паркоместа за богопомазаните

„Това е цинична трансформация на публичното пространство в корпоративен клуб“, споделя гневен русенец пред Dunavmost. „Докато обикновените граждани трябва да обикалят града в търсене на място за паркиране, съдиите си гарантират места със заповед“.

Сигурност срещу солидарност

Въвеждането на „зони за сигурност“ в Русе изглежда като симптом на дълбок институционален кризис. Вместо да служи като отворена институция, съдът се превръща в барикадиран остров, чиито стени символизират разрива между властта и гражданите. Докато пенсионери търсят място за своята „Трабант“, съдиите паркират джиповете си под закрилата на закона – ирония, която не би могла да бъде по-тъжна за една демократична държава.

Остава отворен въпросът: Ако толкова много ресурси се вложат в защита на сграда, защо никой не инвестира в защита на доверието към съдебната система?