Договарят минимална заплата до 667 евро за 2027 година

Правителството, синдикатите и работодателите финализират преговорите за новия механизъм, по който ще се изчислява минималната работна заплата в България за 2027 година. Очаква се новият размер на най-ниското възнаграждение да бъде между 620,20 и 667 евро, като за първи път базов критерий ще бъде медианната заплата, а не средната. Промяната се обсъжда в София с цел да се създаде по-справедлива формула, която отчита реалната производителност на труда и регионалните различия.

Медианната заплата като нов измерител

Националният статистически институт (НСИ) предстои да представи актуални данни за медианната заплата, която досега се измерваше веднъж на четири години, но занапред ще бъде обект на регулярно наблюдение. Според председателя на НСИ Атанас Атанасов този показател разделя наетите лица на две равни групи – половината получават възнаграждение под тази стойност, а другата половина над нея, което елиминира изкривяванията от много високите или много ниските доходи.

"Ако имаме фирма с 10 служители и девет са с 1000 евро заплата, а един е на 20 000 евро, то средната заплата би била 3000 евро. По старата формула минималната заплата трябва да е половината от средната. Но така тя ще е по-висока от заплатата на девет от десет служители. София изкривява статистиката, затова средната заплата е толкова висока, затова и нивото на минималната заплата беше толкова неадекватно", обяснява пред БНТ Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива.

Инфлация и защитни механизми

В новата формула ще се взема предвид и ръстът на средната заплата. Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика обръща внимание, че правителството ще използва малката потребителска кошница за измерване на инфлацията. Тъй като в нея не влизат редица стоки и услуги, това на практика означава, че ще бъде отчетен по-бавен ръст на цените.

Николов предлага в механизма да бъде заложен и защитен буфер, свързан с нивото на безработицата. Подобна мярка би ограничила автоматичното вдигане на минималната заплата при рязко влошаване на ситуацията на пазара на труда.

Регионалните дисбаланси в доходите

Един от основните проблеми на досегашната система е уеднаквяването на изискванията за всички региони, въпреки огромната разлика в икономическото им развитие. Експертите отчитат почти тройно разминаване на възнагражденията между най-развитите и най-слабите области.

"Там очакваме най-ниско производителният работник да произвежда поне 75% от средния, а това няма как да е възможно", коментира Адриан Николов ситуацията в области като Силистра, Хасково, Кюстендил и целия Северозапад. Въвеждането на регионални коефициенти би помогнало за преодоляването на този икономически абсурд.

Щетите от досегашната система

Ако бъде запазена старата формула, минималната заплата за следващата година би достигнала 690,44 евро. Експертите обаче критикуват досегашния модел като изключително опасен за икономиката.

"Трябва ясно да осъзнаем, че минималната заплата не може да расте с темповете, които бяха досега. Тя да е на ниво 80% от средната е икономически нонсенс. Трябва да осъзнаем нанесените вреди – минималната заплата в цели области се превърна в административна забрана за труд, защото един бизнес спира да оперира или прави заходи към сивата икономика", посочва Михаил Кръстев.

Бързият и административен ръст на най-ниските възнаграждения удря най-вече младите и неопитни кадри. "Когато сложим минимална заплата с такъв бърз растеж, обикновено той е съпроводен с увеличение на младежката безработица - защото този млад неопитен работник трябва да произведе поне минимална заплата заедно с осигуровките", допълва Николов. Според него дългосрочната цел трябва да бъде преминаване към модел на договаряне между синдикати и работодатели по сектори, без пряка държавна намеса.