Исканията за замразяване на тарифите прикриват реалния риск от срив на инфраструктурата

Политическото напрежение около цената на водоснабдителните услуги ескалира броени дни преди планираното увеличение на тарифите от 1 март 2026 година. Председателят на гражданската платформа "Изправи се.БГ" Мая Манолова и представители на други политически формации използват темата, за да притиснат служебния кабинет за поредно административно замразяване на цените, съзнателно игнорирайки риска от пълна декапитализация на държавните ВиК оператори.

От началото на следващия месец се очаква да влязат в сила новите бизнес планове на дружествата, които получиха одобрение от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) още в края на миналата година. Първоначално поскъпването трябваше да стане факт от 1 януари, но бившият ресорен министър наложи временен мораториум, прехвърляйки проблема на настоящото служебно правителство.

"Подобно нагло повишение на цените е, меко казано, безобразно на фона на калната вода в редица градове," обяви Мая Манолова, прехвърляйки отговорността за лошото качество изцяло върху регулатора и настоявайки за намеса от страна на ресорния министър.

Икономическа логика срещу политически популизъм

Призивите на политиците служебният министър на регионалното развитие да забрани еднолично новите тарифи прикриват една доста сурова икономическа реалност. Изкуственото потискане на цените чрез административен натиск на практика лишава ВиК операторите от жизненоважни средства за ремонти на силно амортизираната мрежа. Дружествата са изправени пред сериозно увеличени разходи за материали и електроенергия, които категорично не могат да бъдат покрити със старите тарифи.

Финансови експерти предупреждават, че продължаващото неглижиране на проблема заради криворазбран социален ефект обрича целия сектор на сигурен колапс. Когато операторите нямат осигурен капитал за своите инвестиционни програми, подмяната на изгнилите тръби спира напълно, което води до още по-огромни загуби на вода по трасето и ежедневни мащабни аварии.

Дългосрочната цена на бездействието

Политическите атаки срещу КЕВР пропускат ключовия факт, че комисията определя само максимално допустимата граница, която трябва да гарантира физическото оцеляване на инфраструктурата. Задържането на цените днес гарантира продължителни водни режими утре, а сметката за спешните ремонти на напълно авариралата мрежа отново ще бъде платена от данъкоплатците, но под формата на спасителни държавни помощи.

Според одобрените рамки, най-осезаемо ще бъде увеличението от началото на март в Кърджали – с близо 13,7 процента, следвано от Благоевград с 12,2 процента и Русе с 9,3 процента. По-малки корекции нагоре са предвидени в градове като Пловдив и Ловеч с около 4 процента, както и в Стара Загора с 2,56 процента.

Ако политическият натиск в крайна сметка надделее над икономическата целесъобразност, държавните ВиК дружества ще бъдат принудени да посрещнат наближаващия пролетно-летен сезон без реален бюджет за критичното поддържане на мрежата.