Главният икономист на КНСБ предупреждава за сериозни дисбаланси в държавните финанси

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда „Подкрепа“ организират национален протест в понеделник срещу предвидените мерки в държавния бюджет за 2026 година. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов изрази категорично несъгласие с планираните механични съкращения от 10 процента в администрацията и промените в данъчно-осигурителната тежест за държавните служители, съобщават от Българското национално радио.

Данъчни дисбаланси и регресия

Синдикатите отчитат сериозни проблеми в настоящата данъчна система, които са забелязани и на европейско ниво.

„Европейската комисия преди две седмици каза, че данъчната ни система е несправедлива и създава регресия. ЕК веднъж вкара ли го, го казва всяко тримесечие и ако не вземем мерки, ще ни го дава като дисбаланс“, посочва Костов.

Той припомня, че дълго време аргументът за запазване на стария модел е бил свързан с националните приоритети.

„Целият бизнес без изключение повтаряше, че не трябва да пипаме данъчната система, докато страната не влезе в еврозоната и Шенген. Ние сме единствената държава с пропорционална система на облагане без облагаем минимум. А плоският данък е писан за доходите, данък печалба е прогресивен в целия свят. Една чистачка като данъчно-осигурителна тежест плаща повече за дохода си, отколкото компютърен специалист с 5000 евро заплата. За съжаление много хора не го разбират и не искат да го признаят. Ако трябва да сме честни, това не е бюджет изцяло на реалността, защото имаме надценени разходи“, допълва икономистът.

Механични съкращения без предварителен анализ

Основна критика към новия бюджет е липсата на диференциран подход при оптимизацията на персонала в публичния сектор.

„Ние подхождаме малко по-прагматично. Не харесваме две неща точно. На първо място това, че има 10 процента съкращения навсякъде. Бяхме се разбрали да има анализ по министерства. На някои места, като Националната агенция за приходите например, има нужда от допълнително хора, които да събират приходи. За данъчни инспектори няма желаещи за 1100 евро заплата. На други места има раздут щат, който се използва за даване на допълнително материално стимулиране, има незаети щатни бройки и хора в пенсионна възраст, където има нужда от съкращения. Само че спуснатото указание е за 10 процента навсякъде без анализ“, категоричен е представителят на КНСБ.

Проблемът с осигуровките на държавните служители

Вторият основен мотив за недоволството е намерението държавните служители да започнат да плащат половината от осигуровките си, без това да бъде реално компенсирано.

„Сега им се намалява заплатата със 7 процента заради осигуровките и със 7 процента се вдигат разходите за заплати в бюджета на хартия. Само че в тези 7 процента ръст са включени онези 5 процента, които бяха дадени в началото на годината за компенсиране на инфлацията. Съответно сега сме на нула без компенсиране на инфлация, която вече е 6 процента, а до края на годината ще отиде над 7 процента. Ако вземете един работещ на 1000 евро брутно, той ще получи средно 21 евро на месец по-малко тази есен спрямо пролетта“, обяснява Костов.

Според него, ако държавните служители бъдат изравнени с останалите в обществения сектор, Законът за държавния служител трябва да отпадне, тъй като той в момента им забранява втора работа и натрупване на клас за прослужено време.

„Трябва да се прави политика на доходите по атестация. Голяма част от обществения сектор има хора от културните институции, включително и на БНР е орязан бюджетът, и тези хора не са получили повече от 3 процента на година, а всички гледат вътрешното министерство и отбраната. Заради едни шефове, които взимат големи заплати, целият сектор се стигматизира“, заключава главният икономист на КНСБ.