Членът на БНБ коментира идеите за нови банкови данъци

Идеите за облагане на свръхпечалбата на банките, телекомите, търговските вериги и застрахователните дружества изискват задълбочена оценка за това към кого ще се прехвърли икономическата тежест. Това заяви членът на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) Любомир Каримански в студиото на предаването „Лице в лице“ по bTV, коментирайки предложенията на „Прогресивна България“.

Рискове за банковата стабилност

Според Каримански е критично да се анализира дали тежестта от един нов данък ще се пренесе по веригата на банковата дейност. Той подчерта важността на това как подобна мярка би се отразила върху капитала на финансовите институции и разпределението на тяхната печалба – включително реинвестициите и изплащането на дивиденти.

„Има неща, които са изключително важни от гледна точка на банките да бъдат стабилни, за да могат да бъдат наистина партньори на всички икономически субекти в обществото“, посочи финансистът.

Той предупреди, че не бива темата да се опростява до посочване на натрупана свръхпечалба, тъй като базата за сравнение от годините на пандемията (2020 и 2021 година) е била изключително ниска поради извънредните обстоятелства и това може да доведе до изкривяване на данните.

Италианският модел и капитализацията

Членът на ръководството на БНБ даде пример с практиката в Италия, където механизмът не се нарича данък „свръхпечалба“, а представлява облагане на нетния лихвен марж – разликата между разходите за лихви по депозитите и приходите от кредити.

„Този марж се облага със ставка, примерно 10 процента, и то по-скоро не самият марж, а се облага разликата. Ако маржът е над 10 процента, всичко над тази стойност се облага с такъв данък“, обясни гостът в ефира на bTV.

Каримански уточни, че в хода на парламентарните дебати в Италия първоначалното предложение е претърпяло съществена промяна. На банките е била дадена възможност да капитализират печалбата си, за да засилят своята устойчивост. Това е довело до стабилизиране на сектора и по-големи възможности за кредитиране на бизнеса, но в същото време е оставило фискалния резултат за държавата почти равен на нула.

Метафората за изкривеното огледало

За да илюстрира ефекта от необмислени регулации, финансистът използва сравнение с оптиката.

„Системата, ако представлява едно огледало и ние искаме да се огледаме в него, а пред нас е поставена изпъкнала или вдлъбната леща, няма да видим образа, който огледалото ни представя. Много е важно каква цел се поставя на системата. Тези, които задават целите, могат да я зададат така, че образът да бъде изкривен“, предупреди Любомир Каримански, като призова за решения, базирани изцяло на точни факти, данни и проценти.