Мерките на служебната власт имат предимно психологически ефект

Новият кризисен щаб към служебната власт, създаден за контрол на цените на фона на конфликта в Близкия изток, трудно би могъл да окаже реално влияние върху пазара. Около тази позиция се обедини членът на Фискалния съвет Любомир Дацов. В свой анализ пред bTV икономистът подчерта, че при подобни тежки външни шокове възможностите на държавния апарат са силно ограничени.

Изявлението идва само дни след като Българската народна банка (БНБ) излезе с тревожна макроикономическа прогноза, според която средногодишната инфлация у нас ще се ускори до 3,7% през 2026 година, като основен генератор на процеса е именно геополитическото напрежение.

Ограниченият ефект от помощите

Според експерта обявените от правителството пакети, включващи 100 милиона лева подкрепа за бизнеса и социални помощи за домакинствата, не представляват дългосрочно решение на проблема.

"В краткосрочен план никой не може да прави нищо ефективно освен да предприема мерки, които да адресират напрежението в обществото" , заяви Любомир Дацов.

По думите му държавната намеса отговаря по-скоро на очакванията на хората някой да поеме контрол над ситуацията, но не променя икономическата реалност. Финансистът е категоричен, че спасението не се крие в изкуственото задържане на пазарните стойности. "Европа трябва да има единна позиция и силен глас за решаване на проблема. Ако конфликтът се задълбочи, ще говорим за недостиг на ресурси, а не за цени" , допълни той.

Очакванията диктуват инфлацията

Дацов обърна специално внимание на чисто психологическия фактор при формирането на пазарната среда. Самите нагласи на потребителите и бизнеса могат да генерират спекулативно поскъпване. "Ако има очакване, че цените ще се вдигнат, това се случва. Това е основен постулат в икономиката" , обясни членът на Фискалния съвет.

Към настоящия момент липсва директен и бърз натиск върху стойността на хранителните стоки у нас, тъй като търговските вериги разполагат с ресурси, закупени на по-стари цени. Ефектът от кризата обаче ще се усети осезаемо след няколко месеца. Сигналите вече са налице – последните данни на Евростат отчитат покачване на годишната инфлация в България до 2,6 на сто за март.

Удар върху брутния вътрешен продукт

При по-продължителна ескалация в Близкия изток, макроикономическите последици ще бъдат тежки. "Ако това продължи над 6 месеца, отражението върху бюджета може да достигне 2-3% от БВП" , предупреди Любомир Дацов.

Той припомни, че икономиките на основните търговски партньори на България в лицето на Германия и Франция вече търпят сериозни негативи, което неминуемо ще забави родния износ и икономически растеж през настоящата година.