Правителството финансира механизма на Алианса в условията на липсващ бюджет

Служебното правителство на Андрей Гюров тихомълком одобри прехвърлянето на 17 284 000 евро към Министерството на външните работи за финансово участие в приоритетния механизъм на НАТО за въоръжаване на Украйна. Решението за предоставяне на близо 20 милиона щатски долара е взето в условията на удължителен държавен бюджет и броени дни преди подписването на 10-годишното споразумение за сигурност с Киев, което предизвика остра политическа буря у нас.

Финансиране извън дневния ред

Решението за финансирането е взето на 27 март, като документацията е публикувана единствено в портала за обществени консултации към Министерския съвет. Точката не е присъствала в официалния дневен ред на редовното правителствено заседание два дни по-рано и за нея липсва прессъобщение. Средствата са осигурени чрез преструктуриране на разходите в държавния бюджет за 2026 година, който функционира в удължителен режим.

Парите са предназначени за така наречения "Списък с приоритетни нужди" (PURL) – съвместна програма на САЩ и НАТО, чиято цел е да ускори доставките на критично важно американско оборудване, включително ракети за системите "Пейтриът" и "ХАЙМАРС". Според официалната позиция на кабинета, цитирана от БТА, вноската "показва солидарност в тежки времена и засилва способностите на Алианса в отбранителната сфера".

Българското участие представлява под половин процент от заложената цел на фонда от 4 милиарда долара, като към момента държави като Германия, Швеция и Норвегия са обявили пакети от по 500 милиона долара. Генералният секретар на Алианса Марк Рюте наскоро потвърди, че 75% от всички ракети, доставени в Украйна от миналото лято, минават именно през този механизъм.

Политически сблъсък заради дългосрочния ангажимент

Одобреното финансиране идва успоредно с визитата на премиера Андрей Гюров в Киев на 30 март, където той подписа с президента Володимир Зеленски 10-годишно споразумение за сътрудничество в областта на сигурността. Според независими експерти, документът е бил изготвен и одобрен от Министерския съвет още през октомври 2024 година, но подписването му се случва едва сега, в разгара на предизборна кампания.

Решението на служебното правителство да поеме дългосрочен ангажимент срещна сериозен отпор.

Илияна Йотова: "Служебният кабинет подписа неадекватно споразумение"

Вицепрезидентът разкритикува остро липсата на прозрачност и съгласуване с президентската институция. Резерви към дългосрочния пакт изразиха формациите "ГЕРБ", "Прогресивна България" и "Възраждане".

Крум Зарков: "Договорът с Украйна е върховна безотговорност"

Това обяви представителят на "БСП", според когото кабинетът надвишава правомощията си. От своя страна, премиерът Андрей Гюров мотивира действията си с аргумента, че документът е политически акт, който не изисква ратификация от Народното събрание.

Рискът пред американските доставки

Успоредно с дебата за милионите, отпуснати от България, над самия фонд на НАТО надвисна несигурност. Само два дни преди решението на българския кабинет, американското издание "Вашингтон пост" съобщи, че Пентагонът обмисля да пренасочи около 750 милиона долара от същия механизъм към Близкия изток. Говорителят на Алианса Алисън Харт категорично отрече тези твърдения, уверявайки, че оръжията продължават да пристигат в Украйна.

В сянката на скандала около 17-те милиона евро остана фактът, че страната ни се включва и в европейската програма "SAFE". Анализаторът Валерий Тодоров посочва, че чрез нея България получава възможност да произвежда дронове за европейския пазар, използвайки европейски средства за покриване на квотата от 5% от БВП за отбрана.

Темата за действията на служебния кабинет оказва силно влияние върху днешното извънредно заседание на парламента, макар официалният повод за свикването на депутатите да са цените на горивата и проверките в МВР.